Произведенията, с които френският композитор ЕДУАРД (Виктор Антуан) ЛАЛО си спечелва световна слава, са Испанска симфония за цигулка и оркестър и Концерта за виолончело и оркестър. Музиката му е изтънчена и е написана с артистична лекота. А балетът му “Намуна” Дебюси ще определя като “шедьовър на ритъма и колорита”. Лало създава и още прекрасна музика: сол-минорната си симфония, операта-хроника “Кралят на град Ис”, Концерт за цигулка и оркестър и пр.

Без да се омаловажава значението на Лало в музикалната история, това, което го отличава, се олицетворява именно от Испанска симфония за цигулка и оркестър. С нея Лало става първият музикант, представил духа на испанската музика в симфонична композиция, от една страна, и от друга – поредният композитор, вдъхновен от дружбата си с испанския цигулар Пабло Сарасате, чиято уникалност – национална и личностна, – е показана в творбата. За Сарасате Лало написва през 1872 още Цигулков концерт във Фа мажор опус 20, чиято премиера на 8 февруари 1874 в Театър Шатле е успешна. Също за цигулка и оркестър Лало създава Норвежка фантазия. Отново за Сарасате и с посвещение на него е завършена през 1873 Испанската симфония опус 21. Премиерата е на 7 февруари 1875 в цикъла популярни концерти Паделу.

Оказва се, че Испанска симфония провокира “испанската тема” и то не само във френската, но и в самата испанска музика. Следват операта “Кармен” на Бизе (написана за Опера-Комик), “Испания” на Шабрие (1883), “Иберия” на Дебюси (1907) и поредица творби на Равел – “Испанска рапсодия” (1907), “Испански час” (1911), Болеро (1928).

Жанрът на Испанска симфония няма особено ярки характеристики, които да я причислят или към инструменталния концерт, или към симфонията. Петчастната композиция и обособеността на части и епизоди й придават по-скоро вид на сюита. Първата част е изградена върху обичайното развитие на две теми. Втората част представлява стилизация на ритъма на сегидиля – танц от провинция Манш. Третата част е също по национален ритъм – на танца-гротеска „мореска“, който е вероятно с мавритански произход. Четвъртата част е като рапсодия в иберийски стил и интонации. Петата, последна част е по образец на танца малагеня. Именно детайли от нея (звуков фон, фактура) вдъхновяват Дебюси в неговите “Празници”.

текст – Милена Божикова