"Тържествен и церемониален марш" №1 в ре мажор, оп.39 /"Земя на надежда и слава"/

Идеята за написването на шест „Тържествени и церемониални марша“ оп. 39 се появява скоро след успеха на неговия „Имперски марш“ (1896), изпълнен на диамантения юбилей на кралица Виктория на 22 юни 1897. Първите четири са публикувани между 1901 и 1907, когато Елгар е около четиресетгодишен, петият – през 1930, няколко години преди смъртта му. Шестият не е завършен, съставен е посмъртно върху негови композиторски скици от най-известни произведения на Елгар и е отпечатан през 1956 и през 2005 – 2006. Това несъмнено води до различно тълкуване на броя на неговите церемониални маршове – пет или шест? Идеята на Елгар е била да бъдат възприети като сюита, а не като поредица от отделни произведения. Това може да се проследи и в тяхното настроение – бляскава героичност в първия и четвъртия, контрастираща на приглушената яркост на другите три.

Най-известният сред тях е първият „Земя на надеждата и славата“, който става неофициален втори национален химн в Британската империя. Заглавието му композиторът заимства от Шекспировия „Отело“.

Скициран е на 3 юни 1901 и завършен през юли, един месец преди втория. Негови приятели съвременници разказват, че централната му мелодия е по-ранна, още през месец май той е представил своята „дяволска хубава популярна мелодия“. Първият и вторият марш са изпратени за публикуване през август, а първият е премиерно представен на 19 октомври 1901 от оркестъра в Ливърпул. След няколко дни е представен и в Лондон с диригент Хенри Ууд. Резултатът е сензационен, маршът е приет с овации, пуликата е на крака и се налага да повторят произведението, но публиката отново не дава възможност да продължи концертът и тогава го изпълняват за трети път.

„Boosey“ публикува марша през 1902. Години по-късно, на 2 май 1924 той е включен в първото предаване на Елгар за BBC, изсвирен от Оркестъра на Кралското филхармонично дружество в Уестминстърската зала, която и днес се използва за големи обществени церемониални събития.

Артър Кристофър Бенсън, с когото композиторът работи, създава текст към мелодията на марша и често се изпълнява и във вариант с хор.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова

Минали събития



Какво търсиш днес?