Сюита "От времето на Холберг" за струнен оркестър оп.40

След кризата, преживяна в края на 70-те години на 19-и век, и дълги митарства из различни краища на Европа и Норвегия, през 1880 година Едвард Григ се установява в околностите на град Берген, във вила „Тролдхауген“ (Хълмът на троловете). Завръщането по родните места му се отразява изключително благоприятно – той отново има прилив на енергия и творческото му развитие е в подем. Тук композиторът създава своите две оркестрови сюити „Пер Гинт“, струнния квартет в сол минор, а също така – новите тетрадки на „Лирични пиеси“, множество романси и вокални цикли. Ог есента на 1883 обаче започва един доста дълъг период на бездействие. „През тази година нямах никакво вдъхновение. Канех се да работя, но музата не обича тоталния недостиг на всякакъв духовен живот и затова твърде често блести със своето отсъствие“ – пише Григ. В продължение на три години – до 1886, когато успява отново да се вземе в ръце за пълноценно творчество, той създава едно-единствено произведение. За сметка на това обаче, точно то се оказва един от най-интересните и своеобразни образци в норвежката музика – това е неголямата сюита опус 40 „Из времето на Холберг“. Тази творба, резултат от „лечебния курс на подмладяване“, към който Григ прибягва след връщането си от юг през 1884, запълва празнотата на проточилото се в продължение на месеци творческо мълчание.

Конкретен повод за създаване на произведението са масовите  тържества по повод 200- годишнината от рождението на големия норвежко-датски философ, историк, университетски преподавател и драматург Лудвиг Холберг. Универсалността на тази личност, нейното остроумие и сатира се оказват необичайно близки на Едвард Григ и той е щастлив от възможността да се „заиграе“ с образците от миналото и да им вдъхне нещо свое, лично. Вземайки за основа жанра на танцовата сюита от времето на Купрен и Рамо, Григ прави възстановка на най-характерните музикални форми от епохата на Холберг. Строгостта на френския класицизъм плюс романтичният език на изложението – в това се крие формулата на изящното обаяние на тази музика.

„Холберг“- сюита  (известна още като „Сюита в старинен стил“) е написана първоначално за пиано. Тя има пет части: Прелюд, Сарабанда, Гавот, Ария, Ригодон. Почти веднага Григ  я преработва и за струнен оркестър. Композиторът винаги е обичал звучността на струнните инструменти, но в дадения случай този избор има и още едно обяснение: той става допълнителен щрих към музикалния облик на „времето“ на Холберг, който живее на границата между 17 и 18 век. Григ не толкова копира стила и похватите, колкото се стреми да пресъздаде духа на епохата. Той се обръща към формата на старинната сюита, но я интерпретира доста свободно, отказвайки се от задължителните алеманда, куранта и жига. Отделните пет части са съпоставени на принципа на контраста, като с всяка следваща част този контраст се засилва. Сюитата завършва в разрез със старинните традиции  – не с Жига, а с Ригодон.

На 11 септември 1844 струнната версия на сюитата е готова. Повече от всичко на света композиторът иска час по-скоро да чуе „на живо“  изпълнението на своята музика. Това се случва на 15 март 1885 в Берген, като Григ  сам дирижира първото изпълнение на сюитата . През същата година е издадена и партитурата на оркестровата версия и от този момент сюитата „Холберг“ започва своето победоносно шествие по цял свят.

Минали събития



Какво търсиш днес?