Популярният Концерт за пиано и оркестър в ла минор от норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) дължи много на Роберт Шуман. Още през първата година на учението си в Лайпцигската консерватория (1858) той чува Клавирния концерт на Шуман, изпълнен от Клара Вик (известна пианистка и съпруга на композитора). Тогава Григ е на 15 години, не заварва жив немския Майстор, но пианистичния му стил приема близко до своя натюрел. Подобно на Шуман, неговото ранно творчество също е обвързано с малките форми – клавирни пиеси, песни и романси.

Григ създава Клавирния концерт на 25 години през 1868-та. Вече е щастливо женен за талантливата певица Нина Хагеруп (негова братовчедка), с която концертират. За да издържа семейството преподава уроци по пиано, дирижира оркестъра на Филхармоничното общество в Кристиания (днешно Осло). Творбата е създадена през лятната ваканция, която прекарват в Дания с малката си дъщеричка Александра. Двама от неговите приятели – датският композитор Емил Хорнеман и норвежкият пианист Едмунд Нойперт наемат малка вила с пиано за композитора на остров Зеланд, за да може да работи на спокойствие. Григ не успява да завърши партитурата навреме – премиерата, предвидена веднага след празника Рождество Христово,  е отложена за 3 април 1869 г. Обичайно за онова време е очакването на публиката при първото изпълнение на нова творба, композиторът сам да свири солистичната партия. Но Григ, който се чувствал неуверен на голямата сцена, доверява изпълнението на Нойперт, най-добрият пианист на тогавашна Скандинавия, а оркестъра на Кралския театър дирижира Холгер Симон Паули. На събитието в голямата зала „Казино” в Копенхаген  присъства целият елит на града (и датската кралица Луиза). Сред слушателите  е  известният руски пианист Антон Рубинщайн, който предоставя великолепния си роял, донесен от Русия за гастрола му в Европа. Всички са в екстаз, мощни аплодисменти прекъсват изпълнението не само между частите,  а и след виртуозните пиано-пасажи. Григ не присъства на премиерата, Нойперт веднага му известява: „Наистина беше велико! Още след каденцата в първата част в публиката се разрази оглушителна буря… От Рубинщайн трябва да Ви предам привет и да Ви кажа, че е поразен. Чувайки такова гениално произведение, той предвкусва радостта да се запознае с Вас. Изказа се топло и за моето изпълнение. Извикаха ме два пъти  да се поклоня…” Няколко месеца по-късно, на 7 август, е първото изпълнение в Норвегия – отново солист е Нойперт,  оркестъра на театъра в Кристиания дирижира Йохан Хенум. Посвещението в първото издание на концерта е в памет на норвежкия композитор Рикард Нурдрок. Заедно през 1864 г. основават музикалното общество „Евтерпа” с идеята да запознават публиката с произведенията на съвременните скандинавски композитори. А във второто издание вече стои посвещение на Едмунд Нойперт. Изследователите очертават родството между лирико-патетичния концерт на Шуман, който е в същата тоналност ла минор и концерта на Григ. Но и отликите: мелодиката на Григ е пропита с характерните норвежки интонации и експресивни тритонуси. В изразителното адажио сякаш съглеждаме поетични пейзажи, финалът завладява с енергичния ритъм на пламенния норвежки танц халинг.

Изключително важна за композитора е оценката, изказана при срещата му с Ференц Лист в Рим през 1870 г. Без да е виждал нотите, виртуозът изсвирва концерта. „По-добро изпълнение не мога и да си представя” – пише до родителите си Григ – „Свири така, както може  единствено той и никой друг… Накрая, подавайки ми нотите каза: „Продължавайте в същия дух. Имате качества, не се плашете!” Последните думи значеха много за мен. В тях имаше нещо, което наричам благословение, посвещение. Много пъти, когато ме обзема горест и разочарование, се сещам за тях и дори само споменът за тези минути носи чудодейна сила, която ме поддържа в дни на изпитания…” Композиторът се престрашава  да солира в Клавирния си концерт едва през 1888 г. в Лондон.