The High Line за цигулка, флюгелхорн и камерен оркестър е наречена така по едноименния обществен парк в Ню Йорк, построен върху историческа железопътна линия, издигната над улиците на Уест Сайд в Манхатън. Спасена е от разрушаването от жителите в квартала и градската управа и от 2009 съществува като хибридно публично пространство за отдих сред природа, изкуство и дизайн.

За първи път Добринка Табакова посещава парка през 2011, когато научава за този проект. Идеята за трансформацията на старата, излязла от употреба железопътна линия в публичното пространство й прозвучава провокативно. Решението на парка й въздейства толкова силно, че става стимул за едноименна пиеса. Дизайнерът по озеленяването холандецът Пит Удолф, признат за най-модерно мислещият оформител на зелени пространства, верен на максимата „натурата като култура“, е автор на оформянето на парковите площи. За Добринка Табакова зелените пространства като място за птици и щурци, озвучаващи зрителната хармония, пораждат музикалното съдържание. Авторката обяснява, че си представя музика, в която пулсът и ритъмът на улицата се комбинират със съзерцанието, вдъхновено от този парк. Съзерцанието обаче се прекъсва в кулминацията, която напомня обратно за шума на улицата.

Премиерата на композицията се е състояла на 22 май 2015 в Стратфорд на Ейвън.