Първата симфония на Дмитрий Шостакович е написана през 1924 – 25 година като негова дипломна работа при завършването на Санкт Петербургската консерватория в класа по композиция на Максимилян Щайнберг. Замисълът на творбата възниква още през 1923, но по онова време младежът е изгубил наскоро баща си и се налага да започне работа,  за да се прехранва. Той постъпва в кинотеатъра „Светлата лента“, където по няколко часа на ден  свири и озвучава филми. Работата е изтощителна и за композиране не остава време, което силно влошава отношенията между Шостакович и неговия преподавател – професор Щайнберг. Привърженик на академичното направление, Щайнберг се страхува от музикалната „напредничавост“ на стремително развиващия се негов ученик.  Разногласията са толкова сериозни, че Шостакович дори обмисля да се премести в Московската консерватория. След дълго лутане и неколкократно прекъсване на работата над симфонията, той в крайна сметка напуска кинотеатъра и заминава за Москва, където в кръжока на своите приятели – музиканти показва написаните три части и отделни фрагменти от финала на симфонията си. Московчани, сред които са и станалите впоследствие дългогодишни приятели на Шостакович – композиторът Висарион Шебалин и пианистът Лев Оборин – са възхитени и дори поразени: младият музикант показва рядко професионално майсторство и истинска творческа зрялост. Вдъхновен от горещото одобрение, Шостакович се завръща у дома и с нови сили се залавя за работа. Финалът е завършен през юни 1925 година.

Симфонията е в четири части. Тя започва с кратко, оригинално встъпление, което  сякаш вдига завесата на театрален спектакъл. Обажданията на тромпети със сурдина, фагот и кларинет създават интригуваща атмосфера. Главната тема на първата част се отличава с твърда, сякаш скандирана звучност, и маршова настъпателност. Същевременно тя е неспокойна, нервна и тревожна. В края й звучи познатият от встъплението възглас на тромпета. Втората тема е изящна, леко капризна мелодия, изпълнена от флейта в ритъма на бавен валс – лека и въздушна. В разработката, не без влияние на мрачно-тревожния колорит на встъпителните мотиви, характерът на основните теми се променя: основната става конвулсивна, объркана, а втората – твърда и груба. В заключението на частта звучат мелодиите от встъплението, които връщат слушателя към началното настроение.

Втората част –  Скерцо –  пренася музикалното повествование в друг план. Оживената суетна музика сякаш рисува картината на шумна улица с нейното непрестанно движение. На мястото на този образ се появява друг – поетичен, нежен напев във флейти в духа на руските народни песни. Изниква картина, изпълнена със спокойствие. Но постепенно музиката се изпълва с тревога. И отново се завръщат непрестанното движение и  суетата, още по-натрапчиви от началото. Развитието неочаквано довежда до едновременното контрапунктично звучене на двете основни теми на скерцото, но сега вече спокойната, наподобяваща приспивна песен мелодия се изпълнява пълнозвучно от валдхорни и тромпети. Сложната форма на скерцото е завършена от кода с резки размерени акорди в пианото, забавената тема на встъплението у струнните и сигнални тонове на тромпета.

Бавната трета част потапя слушателя в атмосфера на размисъл, съсредоточеност и очакване. Звучността е ниска и трепереща, подобно на тежки вълни на фантастично море. Те ту нарастват като грозен вал, ту спадат. От време на време тази мистериозна мъгла е пронизвана от фанфари. Създава се усещане на бдителност и тревожни предчувствия. Сякаш въздухът се сгъстява пред буря, става трудно да се диша. Задушевните, трогателни, дълбоко човешки мелодии се сблъскват с ритъма на погребален марш, създават се трагични колизии. Композиторът повтаря формата на втората част, но съдържанието е коренно различно – ако в първите две части животът на условния герой на симфонията се разгръща в привидно благополучие и безгрижие, то тук се проявява антагонизмът на двете начала – субективното и обективното, заставящи ни да си припомним аналогичните сблъсъци в симфониите на Чайковски.

Бурният драматичен финал започва с взрив, очакването на който пронизва предшестващата част. Тук, в последния и най-грандиозен раздел на симфонията, борбата се разгръща с пълна сила. Драматичните, изпълнени с огромно напрежение звуци се сменят от моменти на забрава и отдих. Главната тема извиква в представите ни образа на тълпа, втурнала се панически при сигнал за бедствие – сигналът на тромпетите в сурдинка, даден във встъплението към частта. Появяват  се страх и смут, грозно звучи темата на съдбата. Втората тема едва ли може да покрие колосално разбушувалото се Tutti. Тя звучи нежно и мечтателно в изпълнение на соло цигулка. Но в разработката и втората тема изгубва лиричния си характер, тя е въвлечена в общата борба, напомняйки ту темата на траурното шествие от третата част, ту превръщайки се в страшна гротеска, ту звучи мощно в медните, надвивайки звучността на целия оркестър. След кулминацията, която осуетява разработката, темата отново звучи меко и нежно в соло виолончело със сурдина. Но и това не е всичко. Нов див изблик на енергия се случва в кодата, където втората тема завладява всички горни гласове на оркестъра в пределно мощна звучност. Едва в последните тактове на симфонията се постига утвърждаване. Крайният извод все пак е оптимистичен.

Премиерата на Първата симфония на Шостакович е в Ленинград, на заключителния концерт от сезона на Ленинградската филхармония. Дирижира Николай Малко, на концерта присъстват роднини и приятели, а от Москва пристига младежката любов  на композитора – Татяна Гливенко. Слушателите са поразени, когато след бурята от аплодисменти на сцената излиза да се поклони един юноша, почти момче, с упорито стърчащ кичур на главата.

Симфонията има невиждан успех. Николай Малко я изпълнява и в други градове на страната и скоро тя добива широка известност и зад граница. През 1927 Първата симфония на Шостакович прозвучава в Берлин под палката на легендарния Бруно Валтер, а след това – и във Филаделфия и Ню Йорк – с диригент Леополд Стоковски. Включват я в репертоара си най-големите световни диригенти. Така деветнайсетгодишният младеж влиза в историята на музиката.