Дълги години Празнична увертюра, оп. 96 от ДМИТРИЙ ШОСТАКОВИЧ (1906-1975) е възприемана като „плакатна” творба. Известна е историята как един ден през есента на 1954, когато беседвал у дома си с музиколога Лев Лебедински, на вратата позвънява диригентът Васил Неболшин със спешна молба: композиторът да напише нова пиеса за концерта, посветен на 37-ата годишнина на Октомврийската революция. В срок от … 3 дни! Лебедински разказва: „Бързината, с която започна да пише това искрящо, бълбукащо като шампанско произведение, беше наистина поразителна. Когато той композираше подобна лека музика, можеше да говори, да се шегува и да пише едновременно като Моцарт. Шостакович се смееше, кикотеше и междувременно работата вървеше”. Празничната увертюра е предадена навреме. Премиерата е на 6 ноември 1954 е в Болшой театър под диригентството на Александър Мелик-Пашаев.

Всъщност точната датировка на творбата е обвита с мистерия. През 1947 в интервю за в. „Вечерен Ленинград” композиторът съобщава, че за 30-тия юбилей на Великия Октомври е съчинил увертюра, в която предава настроението на човека, „преминал през тежките изпитания на военните години, победил враговете на Родината и сега възстановява своята страна”. Защо пиесата не е изпълнена на празнично тържество остава загадка.

Дали бързината, с която излива върху нотната хартия Празничната увертюра през 1954 не е музиката, която е таял в душата си преди 7 години? Или облекчението от смъртта на Сталин през 1953-та не поражда тази жизнерадостна оркестрова творба? Музиката е съвсем „разбираема” и достъпна за обикновения съветски гражданин. Не за първи път обаче зад преднамерено използваните музикални баналности, Шостакович крие алегорията на звуковите си послания, своята хаплива ирония и сарказъм.

Откриващите тържествени фанфари в увертюрата са цитат от пиесата „Рожден ден”, композирана за 9-годишната му дъщеря Галина през 1945. Тя е част от клавирната „Детска тетрадка”, оп. 69 и е публикувана в състава на цикъла след смъртта на Шостакович.

За разлика от Деветата и Десетата симфонии, писани в този период и подложени на унищожителна критика, Празничната увертюра получава положителни оценки и веднага се превръща в едно от най-популярните произведения на композитора.

текст – Янина Богданова