ДМИТРИЙ  ШОСТАКОВИЧ започва да пише своя ВТОРИ ВИОЛОНЧЕЛОВ КОНЦЕРТ на 17 март 1966 в Москва и го завършва на 27 април в Ялта. Предполага се, че най-напред е била замислена втората част, в която е вплетена мелодията на популярна одеска улична песен от 20-те години „Купите бублики” („Купете си гевречета”), тъй като Мстислав Ростропович, на когото е посветен концертът, си спомня, че композиторът му е изсвирил на пиано тази тема при срещата им в навечерието на новата 1966 година. А бавната монологична първа част е написана след като Шостакович научава за смъртта на голямата поетеса Анна Ахматова. Двамата са се познавали дълги години, изпитвали са изключително възхищение един към друг, а и съдбите им са били сходни – духовни колоси, обречени да живеят под постоянна угроза в угнетяващата атмосфера на съветската действителност, жестоко критикувани от официалната власт и невероятно популярни и обичани в сродното си обкръжение.

С Втория концерт за виолончело (и непосредствено предхождащия го Единадесети струнен квартет) започва късният период в творчеството на Шостакович, който сякаш прехвърля мост към началото на века, към атмосферата и светоусещането на така наречения Сребърен век в руската култура. По думите на Алфред Шнитке „Благодарение на Шостакович се получава контакт с вече отминалия свят и хората, които са си отишли, но продължават да съществуват в него … Това са и 20-те, и 30-те, и 40-те, и 50-те, и 60-те години – всичко това продължава да съществува у него – в отражение. И ние го чувстваме.” Във Втория виолончелов концерт, както и в другите му късни произведения, присъстват алюзии и конкретни цитати от музиката на минали епохи. В първата част може да се долови стилово интонационен отзвук от Малер, както и от дълбоко почитания от Шостакович Модест Мусоргски, а в средата на финала се появява и цитат от началото на „Борис Годунов”.

Структурата на концерта е необичайна, няма отчетливи тематични контрасти, а се противопоставят различните трансформации на едни и същи теми, но по-разително изменени до неузнаваемост. В тъканта пробягва и познатият от много други творби на Шостакович негов мотив монограм DSCH – инициалите на композитора в нотния им еквивалент d-es-c-h (ре-ми бемол-до-си). Прозвучава и низходяща целотонна гама, която в традицията на руската музика винаги носи символиката на отвъдното. Мнозина съвременници са възприели този концерт като най-точен, ярък израз на абсурдността на тогавашната действителност.

От печалния начален монолог през издевателските гротескни мотиви, преплитащите се теми-маски, изострените „викове” на духовите инструменти и символичния съпровод на солиращия инструмент от натрапчиви барабанни удари до самотно затихващият във виолончелото финал се разгръща експресивна, сякаш иреална картина на спомени и видения – и същевременно толкова реалистична…

Вторият виолончелов концерт прозвучава за първи път в изпълнение на Мстислав Ростропович и Държавния симфоничен оркестър под диригентството на Евгений Светланов в Голямата зала на Московската консерватория на 25 септември 1966, когато се чества 60-годишнината на Шостакович. Още на 5 октомври Ростропович го свири в Royal Festival Hall в Лондон с оркестъра на ВВС с диригент Колин Дейвис, а на 26 февруари 1967 осъществява и американската премиера в Carnegie Hall в Ню Йорк с Лондонския симфоничен оркестър под палката на Генадий Рождественски.