Камерна симфония в до минор оп. 110а е едно от най-популярните произведения на Дмитрий Шостакович. Всъщност  тя не е оригинална композиция, а майсторска преработка за струнен оркестър на неговия Осми квартет оп. 110. Направена със специалното разрешение на Майстора през 1967 г. от известния диригент  Рудолф Баршай, основател и художествен ръководител на Московския камерен оркестър.

А каква е историята на Струнен квартет № 8? През лятото на 1960 г. Шостакович е поканен в Дрезден да напише музика към филма на режисьора Лев Арнштам „Пет дни, пет нощи”. Сюжетът разказва за осем съветски войници, изпратени да открият в руините на града ценни картини, откраднати от нацистите. Дмитрий Дмитриевич е настанен да композира в правителствената резиденция в курорта Гориш. Преживяващ ужасната депресия, обхванала го след натиска да стане член на Комунистическата партия и развълнуван от безмисленото унищожение на историческия Дрезден през 1945 г. от британски и американски бомбардировачи, вместо филмовата партитура, за три дни той създава Осмия си квартет.

Посвещението, изписано в партитурата гласи: „В памет на жертвите на фашизма и войната”.

Не бива да забравяме склонността на Шостакович към завоалираност в изказа, в иносказателност. По свидетелствата на приятелите му не само в общуването, а и в пародийното цитиране или говорене в официозния дух на идеологическите клишета. Още повече в неговите произведения. Зад формалното посвещение на Осмия квартет, се крие друго посвещение. Осветлява го едно писмо на композитора до Исак Гликман: „Колкото и да се опитвах да започна музиката към филма, толкова не ми се отдаваше. Вместо това съчиних никому ненужен и идеологически неиздържан квартет. Мислех си, че ако изведнъж умра, едва ли някой ще напише и ще посвети на паметта ми произведение. Затова реших сам да съчиня нещо подобно. На корицата би трябвало да се напише „В памет на композитора на този квартет”.
Лайтмотив на квартета е мотивът d-s-c-h , т.е. моите инициали D.Sch. В квартета се срещат и теми от мои съчинения, а също и от революционната песен „Измъчен от тежка неволя”… За кратко преминава темата на Вагнеровия траурен марш от „Залезът на боговете”, а също и Чайковски (втората тема от първа част на Шеста симфония)… Получи се симпатична смесица. Псевдотрагедийността на този квартет е такава, че като го пишех, пролях толкова сълзи, колкото изливаш след половин дузина халби изпита бира. Когато се прибрах в къщи, два пъти се опитах да го изсвиря и отново сълзите напираха в очите ми. Но вече не само по повод неговата псевдотрагедийност, но и заради  удивлението от прекрасната цялостност на формата”.

Паметта за сталиновия терор, за страха, за убитите илюзии, за собствените унижения, се излива в това проникновено автобиографично произведение. Лайтмотивът звуков монограм DSCH пронизва целия квартет. Шостакович цитира и теми от знакови свои произведения, написани в различни години: Първа, Пета, Седма, Осма и Десета симфонии, Клавирното трио и Първия концерт за виолончело, операта „Леди Макбет от Мценска околия”. Петте части на цикличната форма преминават една в друга без прекъсване – скръбната първа част, изпълнения с бесове танц на смъртта, ироничният валс, страховитите отривисти акорди в началото на IV част, разсичащи музикалната епитафия за жертвите (по думите на Максим, сина на Шостакович, те символизират зловещите удари по вратата, с които нахлува в нощта КГБ), траурният финал-фуга.

След премиерното изпълнение на Осмия квартет в Ленинград на 2 октомври 1960 г. от Квартет „Бетовен”,  Рудолф Баршай, получава поръчка от издателство „Петерс” да преработи квартета за струнен оркестър. Първоначално композиторът е скептичен, но когато се запознава с оркестрацията, одобрява партитурата и възкликва: „Звучи по-добре, отколкото квартета в оригинал! Ще дадем на произведението ново название – Камерна симфония опус 110а”. Баршай оркестрира още 4 от струнните квартети и ги записва за фирмата Deutsche Grammophon. Като благодарност Шостакович посвещава на диригента и Московския камерен оркестър своята Симфония № 14.