Концертино в класически стил е едно от двете произведения на румънския пианист и композитор ДИНУ ЛИПАТИ, осъществени и запазени като запис. В тази творба намират отражение ранните години на Липати като пианист и неговият потенциал като композитор. Премиерата е осъществена под диригентството на Шарл Мюнш на 30 април 1938, когато самият Липати е 21-годишен и все още студент на Алфред Корто в „Екол нормал дьо мюзик“. Пътят му от Букурещ до Париж минава през първоначалното обучение при Михаил Жора, който го представя на Флорика Музическу, оттогава се познава и с Джордже Енеску. Петнадесетгодишен, Липати завършва Букурещката консерватория и получава наградата на името на Енеску за първата си композиция. Участва в конкурс във Виена, където въпреки безспорното му първенство като пианист, е отличен с втора награда. Като член на журито Алфред Корто го кани в Париж. Така Липати продължава да учи пиано при него, Ивон Лефебюр и Надя Буланже; дирижиране – при Шарл Мюнш, а композиция – при Стравински и Пол Дюка. Неговите концертни турнета из Европа разкриват високата му класа и предвещават блестящо бъдеще. Но около края на Втората световна война Липати заболява от левкемия, след което пише в свое писмо до Михаил Жора: „Когато бях здрав, ме изтощаваше борбата с нуждите. Сега, когато съм болен, от всички страни пристигат покани. Подписах ангажименти с Австралия, Южна и Северна Америка. Каква ирония на съдбата!“

През 1950 Дину Липати умира на 33-годишна възраст без да е осъществил нито един от своите ангажименти извън Европа, но реализирал се в „пантеона на славата“ на великите пианисти на ХХ век.