Набуко е третата опера на Верди. Сюжетът ѝ е вдъхновен от библейския епос и описва съдбата на евреите, заточени далеч от родината си от вавилонския цар Набуко (Навуходоносор II). За първи път е поставена пред публика на 9 март 1842 в Миланската „Ла скала“ със своето първоначално име „Навуходоносор“. Патосът в операта съответства на революционните нагласи в Италия по това време. Прочутият Хор на евреите се превръща в химн на италианския народ, а Верди получава признание като голям композитор. Самият Верди посочва операта като преломна творба по пътя към създаването на индивидуален композиционен стил. В Увертюрата, която често звучи като самостоятелна оркестрова пиеса, прозвучават теми от операта, включително припевът на Хора на евреите роби и войнствената музика, когато израилтяните проклинат Исмаил заради предателството му.