1934, годината, в която Гершуин написва Вариациите за пиано и оркестър „I Got Rhythm“, се случват някои интересни събития от културен и политически характер: появяват се романите „Нежна е нощта“ на Ф. Скот Фицджералд и „Убийство в Ориент Експрес“ на Агата Кристи, Пабло Пикасо завършва картините си с бикоборство, създадени са American Airlines, в Германия е изобретен радарът, а Хитлер укрепва властта си. В САЩ през 1934 Гершуин осъществява турне с оркестъра на Лео Райсман, за което специално композира Вариации по „I Got Rhythm“, негова хитова песен от бродуейската му пиеса от 1930 г. Girl Crazy. Турнето изминава над 12 хиляди мили, започвайки от Бостън на 14 януари, преминайки през Торонто, Омаха, Ричмънд, десетки други градове и завършвайки в Музикалната академия в Бруклин на 10 февруари.

Самият Гершуин представя Вариациите в радиопредаване и дава достатъчно схематични обяснения: „Най-новата си композиция написах преди няколко месеца в Палм Бийч, Флорида. Това е пиеса под формата на вариации по мелодията „I Got Rhythm“. Мисля, че може да ви е интересно да чуете за някои от вариантите, които ще изсвирим. След въведението в оркестъра пианото свири темата в основен вид. Първата вариация е в много сложен ритъм в пианото, докато оркестърът свири мелодията. Следващата вариация е валс, а третата е „китайска“ вариация, в която имитирам китайски нетемперирани флейти. Четвъртата вариация е ритмична в пианото, където мелодията в лявата и дясната ръка е в различно обръщение, така че да не знае едната ръка какво прави другата. След това идва финалът“.

Освен джазовите ритми и хармонии, препратките към жанра на валса, към азиатската пентатоника, за които говори композиторът, е очевиден и реверансът към атоналната музика на Арнолд Шьонберг (който е чест тенис-партньор на Гершуин).

Вариациите са с посвещение „На моя брат Айра“ и са последната концертна творба на Гершуин.

текст – Милена Божикова