ДЖОРДЖ ГЕРШУИН се запознава през 1926 г. с романа на Дюбоз Хейуърд „Порги” и пише на автора, изразявайки желанието си да създаде опера върху този сюжет. Писателят се съгласил, но зает с други ангажименти, Гершуин пристъпва към работа над операта едва през 1934 г. Гершуин и Хейуърд сключват договор с нюйоркската „Театрална гилдия” за създаването на опера и през лятото отиват във Фоли бийч (Южна Каро- лина), където вдъхновен от местната атмосфера и музика, Гершуин започва да пише операта. Либретото и част от текста на ариите било на Хейуърд, а друга част създал братът на композитора Айра. В текста била включена имитация на неправилно простонародно произношение, а музиката съдържа джазови мотиви, блус, рагтайм, спиричуъли.

Премиерата на „Порги и Бес” през 1935 г. в Бостън преминала с голям успех и от следващата година започнало турне на операта из цяла Америка. Преди представлението във Вашингтон трупата поискала от ръководството на Националния театър да се допуснат в залата тъмнокожи зрители. И това било първото в историята на САЩ представление, на което се допуснали хора от различни раси. А от 1945 г. започнало и триумфалното шествие на операта из европейските сцени.

През 1936 г. Гершуин оформя откъси от операта в оркестровата сюита „Порги и Бес”, изпълнена за първи път от Филаделфийския симфоничен оркестър на 21 януари същата година с участието на автора в клавирната партия. Гершуин дирижира всички следващи изпълнения на Сюитата до смъртта си през1937 г. Но след това творбата била забравена и едва през 1958 г. я намира секретарят на Айра Гершу- ин, който тогава я озаглавява „Catfish Row“, за да не се обърква със създадената междувременно през 1942 г. сюита „Порги и Бес – симфонична картина” от Робърт Ръсел Бенет, приятел и сътрудник на композитора.

Бенет обединява повечето от най-известните песни от операта, без да следва тяхната хронология. И макар, че някои моменти от операта липсват, голяма част от най-атрактивните мелодии могат да бъдат чути само в тази сюита, тъй като Гершуин не ги е включил в „Catfish Row”, акцентирана предимно върху духовния аспект в творбата. В оформлението взима участие и Фриц Рейнер, диригент на Питсбъргския симфоничен оркестър. Той определя реда на частите и транспонира отделни моменти, като се стреми да спази точно 24-минутна продължителност, за да може творбата да бъде записана в три плочи на 78 оборота. И макар че изключва пианото, с неговата специфична роля в оркестрацията на Гершуин, като цяло партитурата е много тясно свързана с авторския оригинал. За първи път Симфоничната картина прозвучава в концерт на Питсбъргския симфоничен оркестър през 1943 г.