Джордж Гершуин пише мюзикъла FUNNY FACE (весело, забавно лице) през 1927, текстът на песните е на брат му Айра Гершуин, либретото е на Фред Томпсън и Пол Джерард Смит, режисьор е Едгар Макгрегър, хореографията е на Боби Конъли. Първоначално мюзикълът е озаглавен Smarty (хитрец). Но премиерата му на 11 октомври същата година във Филаделфия не получава добри отзиви. Това налага основното пренаписване на някои сцени. Преди да стигне до Бродуей, мюзикълът е представен във Вашингтон, Атлантик Сити, Уилмингтън. Истинският успех на вече преименувания мюзикъл на Funny Face (като заглавието на една от песните) идва с първата му постановка на Бродуей на 22 ноември 1927 в новопостроения театър Алвин, в нея участват Фред Астер и сестра му Адел Астер. В шоуто Фред Астер за първи път танцува във вечерни дрехи и цилиндър. След 244 представления цялата трупа се прехвърля в Лондон, мюзикълът е представен в английската столица и други градове с голям успех (263 представления за около 8 месеца). 30 години по-късно, през 1957 Фред Астер участва заедно с Одри Хепбърн в едноименния филм на режисьора Стенли Донън (номиниран е четири пъти за „Оскар“, на български е със заглавието „Клоунско лице“), който е с друг сюжет, но с песни от Гершуин. Някои от песните в мюзикъла (например S’Wonderful, която е многократно записвана след Адел Астер) се изпълняват като джаз стандарт. Funny Face е емблематична творба за своето време и за музиката на Джордж Гершуин, а увертюрата става популярна и като оркестрова пиеса.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова