Трите прелюда за пиано са сред безспорните шедьоври на на Джордж Гершуин . Редица изследователи ги определят като своеобразен връх в „класическото“ творчество на композитора. Изпълнени за първи път в хотел „Рузвелт“ – Ню Йорк, през 1926 година, тези кратки клавирни пиеси са посветени на Бил  Дейли –   приятел и музикален съветник на Гершуин.

Всеки един от прелюдите е типичен пример за повлияната от джаза ранна класическа американска музика от началото на 20-и век. Двата крайни прелюда, обозначени Allegro ben rimato e deciso,  са в бързо темпо  и всеки от тях трае не повече от минута, а средният представлява бавен триминутен блус.

Всъщност, първоначалната  идея на  Гершуин е била да напише цял цикъл от 24 прелюда за пиано. Процесът на създаване му отнема три години – от 1923 до 1926. В крайна сметка в ръкописа се оказват само седем пиеси, а при публичното изпълнение композиторът свежда броя им до пет. Още едно съкращение е направено при излизането на печатното им издание  и в крайна сметка остават ТРИ пиеси. От останалите, които така и не са публикувани никога, композиторът преработва за цигулка и пиано две и ги издава отделно под заглавие „Short Story“ (Разказ). Едната от тези пиеси е била изключена преди това от издателя, тъй като той  сметнал, че тя е  повторение на вече публикуваното съчинение на Гершуин – Концерт във фа. Причините за отпадането на втория прелюд и до днес остават неизвестни.

Написан в си бемол мажор, Първият прелюд  има отривист, синкопиран ритъм, повлиян от бразилската танцова музика. Той оставя силно усещане за джаз и макар според съвременните стандарти да е далеч от представата за необичайна, предизвикателна звучност, за публиката от 20-те години на миналия век е бил направо нещо нечувано. Вторият прелюд е в до диез минор, също с определен привкус на джаз. Той започва с приглушена мелодия, която се извива над гладка, стабилна басова линия. Хармониите и мелодиите на този прелюд подчертават мажорно-минорната двойнственост на блус-гамата. Самият композитор го определя като блус-приспивна песен. Третият прелюд  – в ми бемол минор – е наречен от Гершуин „испански“ и вероятно е бил възприет така и от първите му слушатели,  но съвременното ухо може да сметне такова определение за озадачаващо. В него след кратко въведение се разкрива основната тема: две мелодии, които изграждат нещо като „двойка“ въпроси-отговори. Тази тема се използва навсякъде, за да осигури хармонична структура на прелюда. „Въпросите“ са зададени в ми бемол минор, а „отговорите“ – в ми бемол мажор. След кратък, синкопиран среден дял, мелодичната двойка се завръща напористо в октави. В крайна сметка победа удържа мажорът, а прелюдът завършва с разцвет.

Трите прелюда са единственото известно концертно произведение на Гершуин за соло пиано, което е публикувано приживе. На 8 септември 1937 година  те са изпълнени в Hollywood Bowl в памет на композитора, починал скоропостижно през месец юли същата година. А през 1942 година световноизвестният цигулар Яша Хайфец им прави трансрипция за цигулка и пиано, която влиза трайно в репертоара на изпълнителите. Съществуват също и други аранжименти на прелюдиите за различни инструменти, малки ансамбли и пиано.