Симфоничната поема „ЕДИН АМЕРИКАНЕЦ В ПАРИЖ” се ражда през 1928, по време на престоя на Гершуин в Париж. „Моята цел тук е да изобразя впечатленията на един американски посетител в Париж, докато се разхожда из града, слуша различните улични шумове и поглъща френската атмосфера“ – пояснява авторът в списанието Musical America.

В основата на творбата е заложен мелодичен фрагмент, наречен „Very Parisienne“, който композиторът пише през 1926 при първото си посещение в Париж като подарък за своите приятели Роберт и Мабел Ширмер, при които гостува. Тогава Гершуин е имал желание да учи при Морис Равел, но той му отказва: „Защо да бъдете второкласен Равел, когато можете да сте първокласен Гершуин?“ Две години по-късно почти същият е и отговорът на Надя Буланже: “Какво бих могла да Ви дам, което Вие вече не сте придобили?“ Въпреки това Гершуин запазва очарованието си от Париж, който по това време е притегателен център за творци от цял свят, като Езра Паунд, Ърнест Хемингуей , Пабло Пикасо и още много прочути имена. И в новата си творба той се стреми да пресъздаде в отделните раздели типично френската музика, динамиката на живота, дори автомобилните клаксони по улиците на артистичния мегаполис. Самият автор е определил поемата като „рапсодичен балет”, защото е написана в свободна форма, тя е и с по-модерен музикален език от предишните му опуси.

Премиерното изпълнениена 13 декември 1928 в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк от Нюйоркския симфоничен оркестър под диригентството на Уолтър Дамрош преминало с голям успех и предизвикало ласкавите отзиви на Морис Равел.

По-късно, през 1951, поемата вдъхновила режисьора Винсънт Минели за създаването на едноименния музикален филм, спечелил осем награди „Оскар”, като едната е за музиката на Гершуин. Текстовете на песните са на Айра Гершуин, а хореографията на Джийн Кели.