Симфония №1 в ми бемол мажор, оп. 13

ДЖОРДЖЕ ЕНЕСКУ създава Първата си симфония, оп. 13 (1905) на 24-годишна възраст. Към този период Енеску е добре познат и утвърден цигулар. Първите му произведения вече са известни, в т.ч. Концертната симфония за виолончело и оркестър, оп. 8. Енеску има още четири симфонии, предхождащи първата, по същество училищни симфонии, завършени преди 1898. Всички те, както и Първата симфония от 1905 изпитват влиянието на периода на обучение на Енеску във Виена, където следва традициите на Брамс и учи при Роберт Фукс. Последният е известен с факта, че възпитава плеяда забележителни ученици, сред които Густав Малер, Хуго Волф, Ян Сибелиус, Александър фон Цемлински, Ерих Корнголд, Роберт Лах. Впоследствие Енеску продължава да учи при Жул Масне и Габриел Форе в Париж.

В резултат на немските и френските влияния Енеску създава симфония, по отношение на която могат да се правят паралели и сравнения. Липсва обичайното скерцо. Изборът на тоналност в първата част отпраща към Бетовеновата Трета симфония „Ероика“ и Третата симфония на Шуман, по драматизъм и размах също е сравним с тях, но пък за названията на частите Енеску избира френска терминология. Втората част е забележителна с френска по дух музика и със съчетаването на различни по бленда инструменти: бас кларинет, английски рог, тромпети, две арфи, неординерно използване на тимпаните. Третата част е изненадващо епизодична и кратка, ако се сравнява с класико-романтичната традиция в симфоничния цикъл и с драматургичната му логика.

След тази симфония Енеску създава още две завършени симфонии, последната с участие на хор и соло пиано, както и две незавършени. С най-висока оценка и публичен интерес обаче се ползва Първата му симфония.

текст – Милена Божикова

Минали събития



Какво търсиш днес?