МАЛКА ТЪРЖЕСТВЕНА МЕСА (Petite Messe Solennelle) от ДЖОАКИНО РОСИНИ е един от най-забележителните хорови шедьоври от XIX век. Тя е сред последните произведения, които гениалният италиански композитор е написал преди смъртта си през 1868. Автор е на повече от 30 опери, но след „Вилхем Тел“ (1829) близо четиредесет години не написва нито едно произведение в този жанр. Създава няколко църковни композиции, между които „Стабат матер“ и поредица албуми с песни и инструментални пиеси, без да ги публикува. Когато се отказва от оперното творчество, той е само на трийсет и седем години. Едно от обясненията за това е невъзможността му да се впише в навлизащите идеи на романтизма във Франция и Германия, чужди на неговото светоусещане, самият композитор се определя като „последния от класиците“.

Месата е написана през 1863, когато 71-годишният Росини отдавна вече се е установил в Париж. До 1822 е в Италия. След това в продължение на две години посещава няколко европейски града, между които Виена и Лондон. В австрийската столица славата му е изключително голяма. От 1824 за постоянно е в Париж и поема длъжността директор на Италианския оперен театър.

Месата е последната от неговите 150 вокални, камерни творби и пиеси за соло пиано, които той нарича péchés de vieillesse (грехове на старостта). Първоначалният ѝ вариант е камерен, предназначен е за „салонно“ изпълнение. Композиторът посочва на заглавната страница на ръкописа – дванайсет певци от три пола, мъже, жени и кастрати ще са достатъчни за изпълнението: тоест осем за хора, четирима солисти, общо дванайсет херувими, като солистите, когато нямат своя изява, пеят с хора, а инструменталният съпровод е от две пиана и хармониум. Въпреки че творбата е разгърната и по своя характер е голяма тържествена меса, поради състава ѝ композиторът иронично я нарича „малка“. На последната страница на партитурата с автограф (ръкописът се съхранява във Фондацията Росини в Пезаро) той е написал: Скъпи Господи, ето, свърши тази бедна малка меса. Дали току-що съм създал свещена музика или по-скоро кощунствена музика? Роден съм за опера буфа, както добре знаете. Няма много техника, малко сърце, това е всичко. Благословен за теб и дай ми Рая.

Творбата е представена на частна премиера на 14 март 1864 в новата резиденция на граф Алексис Пиле-Вил в Париж. Поръчана е от него за съпругата му Луиз и вероятно е посветена на нея, но някои изследователи изказват предположението, че вдъхновяващият повод за създаването ѝ е смъртта през 1861 на швейцарския приятел на Росини композитора Луи Нидермайер (известен познавач и изпълнител на барокова и ренесансова музика), а други, че той е имал и собствени причини да я напише и това е неговото духовно завещание. На премиерата на Месата присъстват парижкото висше общество и музикалният елит. Изпълнена е от отлични музиканти, включително от международно известните сестри Маркизио – Карлота (сопран) и Барбара (контраалт), Итало Гардони (тенор) и Луиджи Агнези (бас). Сред първите слушатели са Джакомо Майербер, Даниел Обер и Амброаз Томас. Представлението е повторено на следващия ден пред по-широка публика, включително и представители на пресата. През 1866 – 1867 Росини прави оркестрова версия на творбата, в която включва и хоровия молитвен химн O salutaris hostia (О, спасителна жертва) като сопранова ария (химнът не е част от литургията, но често се използва по време на провеждането ѝ). Тъй като не харесва звука на катедралните момчешки хорове, Росини официално отправя молба за разрешение от папата да изпълни произведението с женски гласове в църква. Молбата му е отхвърлена и той не пожелава тази нова версия да прозвучи, докато е жив. Представена е в зала „Вентадур“ в Париж от трупата на Италианския театър на 24 февруари 1869, три месеца след смъртта му на 13 ноември 1868.

През 1869 в Париж са публикувани двете версии на творбата, като камерната е само с едно пиано. Съвременното редактирано издание, представящо най-точно намеренията на композитора, е отпечатано във Флоренция през 1980, последвано от други през 1992 във връзка с двеста години от рождението на композитора.

Месата на Росини е прочувствено религиозно произведение. Тя е още едно блестящо свидетелство за таланта на композитора. Написана е на латински език и се състои от 15 номера: Kirye (Господи помилуй), Gloria (Слава) – пет номера, Credo (Верую) – три номера, Sanctus (Трисвятое), Benedictus (Благословен) и Agnus Dei (Агнец Божий). Preludio Religioso за соло пиано/орган (като Оферторий – принасяне на даровете) е най-дългата инструментална част, а необичайните хармонични последования в арията O salutaris hostia напомнят за късните му клавирни пиеси. Арията е последвана от изпълнения с драматизъм финал – Agnus Dei за контраалт (любимия глас на Росини) и хор.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова