ДЖАКОМО (ЯКОПО) ПУЧИНИ е родоначалникът на музикантската фамилия, дала на Италия пет поколения композитори, за да се появи неговият едноименен пра-правнук, гениалният майстор на италианската опера. Роден в началото на ХVІІІ столетие в град Лука, Тоскана, той учи в Болоня при Джузепе Карети, Мaestro di Cappella в базиликата „Сан Петронио”. В Болоня Пучини се сближава с прочутия композитор, теоретик, музикант и педагог Падре Мартини (при когото е учил по-късно и Моцарт). След завръщането си в Лука през 1739 става органист в катедралата „Сан Мартино” и се прочува като отличен органист. По-късно получава и титлата Maestro di Cappella на Република Лука. Той е принадлежал към Болонската Accademia Filarmonica ие бил много опитен педагог.
Композиторският му стил обединява черти на барока и на ранната класика. Написал е множество музикално- театрални и сакрални творби – като Te Deum за четири гласа и инструменти, Domine за четири гласа, няколко меси и псалми. Между 1733 и 1780 композира музика за 31 църковни служби за ежегодния Празник на въздвижението на Светия кръст Господен. Някои от неговите творби, като един осемгласен мотет за процесии, продължавали да се изпълняват чак до началото на ХІХ век. A Requiem за осем гласа, струнни и басо континуо бил изпълнен на Виенското музикално изложение през 1892, заедно с творби на неговия син Антонио, внука му Доменико и правнука Микеле (бащата на прочутия Джакомо Пучини). MESSA a 3 е създадена през 1760 в три части – Kyrie, Gloria и Credo. Оригиналното заглавие изглеждало така: Messa Piena a 3 voci, cioè Canto, e due Alti /Con violini a beneplacito Unis/ Per il Concerto di S. Giovannetto/ di Giacomo Puccini. Месата е за 3-гласен дамски хор (две сопранови и една алтова партии или една сопранова и две алтови), две цигулки, свирещи в унисон, чело и басо континуо. Написана е за концерт в чест на Сан Джоването (Свети Йоан). В същата година е създаден и осемгласният Requiem.
В подчертаването на троичността – в броя на частите, вокалните и инструментални партии – вероятно се крие характерната за епохата на Барока сакрална числова символика, внушаваща идеята за Светата Троица.