Вдъхновен от символизма и поезията на Маларме, Верлен и Рембо, от импресионистичната живопис на Търнър и Моне, от оркестровото въображение на Мусоргски, КЛОД ДЕБЮСИ създава неповторима звукова живопис. Един от символите й в музикалния импресионизъм е Симфоничната прелюдия “Следобедът на един фавн“, написана през 1894. Музиката покорява целия артистичен елит и го довежда до всеобщ възторг. Прелюдията е първи триумф за 32-годишния и начало на популярността му. Дебюси написва творбата под впечатление на стихотворението в антично-буколически жанр L’après-midi d’un faune на друг ярък представител на поетическия импресионизъм – Стефан Маларме. Определяйки творбата си като „свободна илюстрация на прекрасното стихотворение на Маларме“, композиторът обяснява представите си: „Прелюдията съвсем не претендира за синтез на стихотворението. Представлява по-скоро поредица от картини, в които се движат желанията и бляновете на фавъна в следобедния зной. След това, уморен от преследването на плашливо пробягващи нимфи, той се отдава на упоителен сън, пълен с осъществени най-накрая мечти за пълнотата на обладаване във всеобхватната природа“.

Сред първите слушатели на творбата в клавирния ѝ вариант от 1893 е Маларме. Той дава ласкава оценка, която Дебюси дълго време не забравя:
„Не съм очаквал подобно нещо! Тази музика продължава емоцията на стихотворението ми и го украсява по-страстно, отколкото може да се постигне с цвят“.

Произведението е тричастно – прелюдия, интермецо и финална парафраза. Дебюси подбира съответния музикален колорит – разширен инструментариум (три големи флейти), английски рог, специфичен инструментален диапазон и щрихи, изпълнителски похвати.

Премиерата се осъществява след дълъг и труден репетиционен период на 22 декември 1894 под диригентството на Гюстав Доре.

През 1912 Вацлав Нижински създава хореографията към едноименния балет с музиката на Дебюси и със сценографията на Леон Бакст. Пиесата съществува и в оркестрацията на Арнолд Шьонберг.

текст – Милена Божикова