ПЕТА СИМФОНИЯ маркира началото на новия среден период в Малеровото творчество. За разлика от първите четири симфонии, свързани с вокалното начало и циклите „Песни на странстващия калфа” и „Вълшебният рог на момчето”, втората симфонична триада  – Пета, Шеста и Седма симфонии са чисто оркестрови, без открито заявени извънмузикални програмни елементи. Симфонията е писана през летните месеци на 1901 и 1902, които Малер прекарва във вилата си в Майерниг. Това е преломен и нееднозначен период в неговия живот, донесъл сякаш противоречиви  послания в музиката му. През февруари 1901 той преживява тежко заболяване, с шока от което биографите му свързват мрачния характер на творбите, създадени през тези години – „Песните по Рюкерт”, „Песни за мъртвите деца”, първите части на Пета симфония. От друга страна, по това време той има една от най-добрите позиции в музикалния свят като директор на Виенската Кралска опера, едновременно и главен диригент на знаменитата Виенска филхармония. Собствените му произведения започват да получават признание, а през 1901 среща голямата любов на живота си и вярна съпруга до края на дните му – красивата, 19 години по-млада от него Алма Шиндлер. И с това обясняват прелома към лиричната кулминация в четвъртата част и почти „класическия” виталитет на финала.

Пета симфония остава една от най-известните Малерови симфонии, части от която получават популярност и като самостоятелни откъси – като солото на тромпета от началния траурен марш и четвъртата част, Adagietto.  Петте части са обособени от композитора в три големи дяла – първият включва необикновеното начало – Trauermarsch и втората устремна част (Stürmisch bewegt, mit größter Vehemenz), гигантското Скерцо представлява средния дял и последните две – Adagietto и Rondo-Finale – съставят заключителния трети дял. Премиерното изпълнение на симфонията е било на 18 октомври 1904 в Кьолн, под диригентството на автора.