През 2013 американският композитор ГРЕГЪРИ СПИЪРС създава три нови части на Реквиема – Sanctus, Benedictus и Agnus Dei. Той е автор на музикално-сценични, оркестрови и други произведения, които се изпълняват от престижни състави и получават висока оценка. Пише за съвременни и старинни инструменти, като съчетава различни аспекти от романтизма, минимализма, ренесансовата и бароковата музика. Музиката му е наричана „изумително красива“ (The New York Times), „ хладнокръвно завладяваща“ (The New Yorker) и „една от най-красивите тревожни музикални творби, появили се напоследък“ (The Boston Globe).
За своята работа върху Реквиема на Моцарт Грегъри Спиърс споделя:
Докато проучвах Реквиема на Моцарт, попаднах на рядък запис на диригента Ойген Йохум от 1955. В него традиционният финал на Моцарт/Зюсмайер беше реализиран като част от възпоменателна служба във Виена. Този исторически запис, в който в музикалната тъкан се вплитат органови импровизации и песнопения, напомня, че Реквиемът, изпълнен като меса, включва музика от различни източници и периоди. Самото творчество на Моцарт е силно повлияно от по-ранна музика и започва с очевидна заемка от Погребалния химн на Хендел за кралица Каролина. Докато моята нова музика го прави не да звучи като Моцарт, тя е написана по начин, с който се отдава почит и се съпоставят стари и нови стилове, които са очевидни в късното творчество на Моцарт и в голяма част от литургичната музика от периода. Една от трайните истории относно Реквиема е, че съпругата на композитора, Констанца, дава на Зюсмайер някои музикални „изрезки“, оставени от съпруга ѝ, за да помогне на младия композитор да напише липсващите части. В знак на почит към този мит съм включил два каденцови фрагмента от частите на Зюсмайер в края на моите Benedictus и Agnus Dei. Възможно ли е тези кратки пасажи да са последно написани от Моцарт или са на Зюсмайер? Неспособността ни да се отговори на такива въпроси поражда страстния дебат относно Реквиема и неговата фрагментарност.
По този повод Кенет Бийн пише: „Философският въпрос относно „правилния“ подход към завършването на Реквиема на Моцарт несъмнено ще продължава да бъде актуален до безкрай. Версията на Зюсмайeр, с присъщата моцартова аура, може да се харесва на пуристите. В същото време завършекът на Спиърс – богат гоблен, изтъкан от безброй нишки в историята на музиката, предлагащ едновременно поглед към миналото, настоящето и отвъдното – приканва слушателите да предприемат едно многоизмерно духовно и музикално пътешествие“.
текст – Елисавета Вълчинова-Чендова