''Тиха молитва" за цигулка, чело и струнен оркестър

Ярък и неподражаем талант, големият грузински композитор ГИЯ КАНЧЕЛИ заема особено, специално място на международната музикална сцена. „Аскет с темперамент на максималист и сдържаност, напомняща дремещ Везувий“, както го нарича Родион Шчедрин, Канчели винаги е умеел с най-прости средства да каже нещо ново, дори неповторимо. В творческия му стил, който не може да бъде сбъркан с никой друг, по особен начин се съчетават национален дух и общочовешка значимост на художествените идеи, бурни емоции и възвишеност на техния израз; простота и дълбочина, достъпност и завладяващо новаторство. Музиката на Канчели винаги е органична, изтъкана от песенни по своята природа интонации. Тя е пълно художествено отражение на съвременния свят в неговата сложна дисхармония.

Самият Канчели казва за себе си: „Харесва ми да бъда старомоден. Чувствам, че принадлежа на онази епоха, в която мъжете все още са яздили коне, а дамите са се бояли да използват първите леки автомобили… Казват, че красотата ще спаси света. Но в такъв случай кой ще спаси самата красота? Мисля си за това всеки път, когато сядам зад рояла или вземам в ръка чист нотен лист… Когато човек влиза в църква, синагога или джамия във време, в което там не се изпълнява служба, той чува особена, с нищо несравнима магическа тишина. Моята задача е да превърна тази тишина в музика…“

В едно от интервютата си Гия Канчели признава: „ Ако съществува „духовна“ музика, то трябва да съществува и „бездуховна“ музика? А каква е тя? Според мен всяка музика, в която се усещат болка и страдание, и ако тя е написана от човека неслучайно, винаги се оказва духовна“ .

„Тиха молитва“ (за  цигулка, виолончело, вибрафон, бас-китара, струнен оркестър и записан детски глас) е създадена през 2007 година. Тя е замислена като посвещение по повод 80-та годишнина на Мстислав Ростропович, но за съжаление появата й съвпада с кончината на големия виолончелист (Ростропович умира на 27 април 2007-а). Ето какво споделя по този повод Гия Канчели:

„ За мое огромно съжаление именно в началото на 2007-а се потвърдиха слуховете за влошаване на здравето на моя скъп Слава. Ето защо дълго не ми се удаваше да намеря музикален образ, който би отразил не само преклонението ми пред тази уникална личност, но и целия спектър от мисли и чувства, предизвикани от горчивото известие. Да реша тази толкова трудна задача ми помогна затрогващият глас на 5-годишно грузинско момиченце. Преди да пристъпя към работа, аз записах на магнетофон най-простички музикални фрази, изпети от нея върху непретенциозни словосъчетания, които могат да бъдат срещнати в най-различни поетични източници. Тези реплики, изпети с гласа на невинното, беззащитно създание, станаха своеобразен рефрен на произведението.

В началото на „Тиха молитва“ детски глас пее:

Роди се човек

И изпълни Тишината…

Тишината, изпълнена от творчеството на Мстислав Ростропович, завинаги ще остане като наследство за човечеството. В сърцата на близките непрежалимата загуба се смекчава само частично от светлите спомени.  А в заключителния епизод молитвата на покаянието се съединява с образа на вечността:

Ангелско пеене

Небето е синьо

Господи, помилуй!

Надявам се, че Слава, който искрено вярваше в задгробния живот, действително се е приближил до ангелите…

(Гия Канчели)

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?