Реквием за солисти, хор и оркестър в ре минор оп.48

Форе твори предимно камерна инструментална музика, песенни цикли по стихове на Пол Верлен и други съвременни поети, клавирни и неголеми оркестрови творби, в които се проявява особено изтънченото му мелодично майсторство. Сред най-известните му опуси е неговият РЕКВИЕМ, написан след смъртта на неговите родители и болезнената раздяла с годеницата му Мариане Виардо. Първата версия на творбата се ражда през 1887 – 1888 в 5 части със заглавие «un petit Requiem» и е била изпълнена през 1888 в Париж под диригентството на автора. След това той прави редакция в 7 части, като допълва с духови инструменти камерния оркестър и отново сам я дирижира в Париж през 1893, а през 1900 преработва партитурата за голям оркестър с орган. Реквиемът на Форе се отличава от обичайния характер на този духовен жанр преди всичко със своята съкровена мекота и лиричност. Освен това той въвежда две части – Libera me и In Paradisum, които не са в каноничната структура на траурната меса, а от друга страна съзнателно избягва традиционната Dies irae (Ден на гнева). Провокиран от различни коментари на съвременниците си, Форе публично защитава своя Реквием, който, по думите му, „е проникнат от начало до край с дълбоката човешка вяра във вечния покой“.

 

Минали събития



Какво търсиш днес?