Сюита "Пелеас и Мелизанда"

Интересът на ГАБРИЕЛ ФОРЕ към драмата на Морис Метерлинк „Пелеас и Мелизанда” е бил предизвикан от актрисата Патрик Канбел, която отправя молба към композитора да напише музикална илюстрация за представлението. Подобно предложение е направено преди това на Дебюси – тъй като през 1895 неговата опера „Пелеас и Мелизанда” е била вече завършена. От него се е искало само да състави сюита, която да илюстрира пиесата. Идеята музиката му да обслужва театрална постановка възмутила Дебюси. По тази причина поръчката била възложена на Форе.

Тежките социални и морални проблеми в края на ХІХ век стават основа за появата на литературния символизъм. Тези пробеми и последвалите ги депресивни настроения не са били чужди на Форе, както се вижда от творчеството му. Намират място и в сюитата му „Пелеас и Мелизанда”. Композиторът предвижда 19 части, но за съжаление от партитурата се публикуват само четири епизода и финалната песен на Мелизанда. Сюитата съдържа Прелюдия, Fileuse (Песен на предачката) и Смъртта на Мелизанда, взети от интродукцията, първо, трето и пето действие. Сицилианата е от второ действие. Взаимствана е от театралната музика към Молиеровата пиеса „Буржоата – благородник” от 1892, останала неизпълнена.

Музикалната сюита в самостоятелен вид намира значително по-широк отзив, отколкото като част от театралния спектакъл. Само в края на юни 1898 е била изпълнена девет пъти в поредни вечери в театъра на Уелския принц в Лондон.

текст – Милена Божикова

Предстоящи събития



Минали събития



[past_events_for_piece]

Какво търсиш днес?