През 1772 г., когато граф Йеронимус Франц Йозеф фон Колоредо става архиепископ на Залцбург (на мястото на покойния Сигизмунд Кристоф, граф фон Шратенбах) назначава за концертмайстор на придворния оркестър 16-годишния Волфганг Амадеус Моцарт. Строгите ограничаващи правила на службата не са по сърце на гениалния музикант и той не спира с  многобройните концертни турнета, които прави със своя баща Леополд. Пътува до Италия, Виена и когато се завръща, след няколко неуспешни молби до архиепископа за отпуск, през 1777 г. напуска заемания пост. Отново тръгва на път – първо в Мюнхен,  след това в Аусбург и Манхайм. Прави опити да намери по-добра работа. Междувременно се запознава със семейство Вебер от Манхайм и се влюбва във втората от четирите им дъщери – Алоизия, певица с прекрасен глас. След пет месеца в Манхайм, на 23 март 1778 г. изпълнен с надежди пристига в Париж, придружен е от своята майка. В началото на юли тя внезапно умира. Потънал в скръб и след несполучливите сондажи да се установи там, е принуден да се завърне в Залцбург и в края на септември отново неохотно да заеме свободната позиция на придворен органист. Мечтаейки за по-широки хоризонти и най-вече да се отдаде на страстта си по любимата опера, Амадеус ту пътува, отново се завръща – до окончателния скандален разрив с архиепископа. След поредната оставка от поста в Залцбург, през 1781 г. се преселва във Виена като музикант на свободна практика. В последното десетилетие от своя кратък живот  предава уроци, изнася авторски публични концерти (так. нар. „академии”), създава късните клавирни концерти, сонати и симфонии, оперните шедьоври „Сватбата на Фигаро”, „Така правят всички”, „Дон Жуан”, „Вълшебната флейта”, Реквиема.

През март 1775 г. архиепископ Колоредо възлага на 19-годишния композитор да напише опера за предстоящото посещение в града на ерцхерцог Максимилиан Франц, най-малкият син на императрицата Мария Терезия. Избраното либрето е Il rè pastore („Царят-пастир”) от Пиетро Метастазио. За четвърт век върху неговия текст (основан на пасторалната драма „Аминта” от Торквато Тасо) са създадени 18 опери от други композитори като Боно,  Сарти, Балтазаре, Хасе, Глук, Пичинини, Йомели, Галупи и др. Придворният капелан на архиепископа, Джанбатиста Вареско, адаптира за Моцарт либретото от три действия в нова, двуактна, версия. Действието на сюжета се развива във Финикия. Александър Велики освобождава Сидон от тиранина Стратон и иска да постави на трона законния наследник Абдалоним. Той обаче, за да не бъде открит, е заживял като овчар под името Аминта и щастливо влюбен в Елиза, подготвя сватбата им. Александър предлага царската корона на Аминта и изисква от него да се ожени за Тамири, дъщерята на победения Стратон. Но Тамири е влюбена в приятеля на престолонаследника Агенор. Аминта, разкъсван между дълга и любовта, решава да се откаже от престола. Трогнат от благородството на младите, Александър Велики благославя двете двойки и провъзгласява Аминта за владетел на Сидон, а на Агенор обещава да завоюва за него друго царство… Тази история в духа на аркадската идилична поезия Моцарт претворява в опера само за 6 седмици. В нея няма разгърнати драматични сцени, но тя изобилства от чудесни арии. Стремителната искряща увертюра прелива в първото действие. По-късно  Амадеус прибавя към нея първата ария в инструментално изложение и финал – така я превръща в малка симфония. Операта „Царят-пастир” (КV 208) е изпълнена за първи път в двореца на архиепископа на 23 април 1775 г.