Едва 12-годишен ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ вече е автор на две опери – операта-буфа „Мнимата наивница” и зингшпила „Бастиен и Бастиена”. И двете носят влиянието на френската комична опера и представят жанра преди всичко от външните му страни. Следващата му опера, състояща се почти изцяло от солови вокални номера, не е запазена, с изключение на няколко арии, открити при аукционна разпродажба. Следват първата му опера-серия „Митридат, цар Понтийски“ и едноактната „Сънят на Сципион“. По време на турнето си в Италия през 1770 с „Митридат, цар Понтийски“ Моцарт преживява първия си голям успех: във всички над 20 спектакъла той е поздравяван с репликата „Да живее малкият маестро“. Под влияние на този успех „Театро Реджио“ в Милано му поръчва втора опера-серия. „Всеки път, когато си помисля да напиша опера – споделя Моцарт – чувствам, че тялото ми гори и треперя от глава до пети“. Така 16-годишният композитор създава „Луций Сула” („Лучио Сила“) по римски сюжет и в подражание на неаполитанските образци. Премиерата през декември 1772 е последвана също от 20 спектакъла с голям успех.

Централна фигура е Луций Корнелий Сула Феликс, диктатор и римски генерал, управлявал през 1 век пр.н.е. Той се увлича по Джуния, дъщерята на неговия враг Кай Марий, която е влюбена в Чечилио, римски сенатор, заточен от Сила. Джуния отхвърля Лучио Сила. Междувременно сестра му Челия заговорничи с Чина, политическия враг на брат ѝ и неин любим, да го нападне… След дълбок морален размисъл на героя за отмъщението, предателството, честта и прошката операта завършва щастливо.

Очевидно е, че младежките опери на Моцарт са белязани от съвременните неаполитански вкусове и не притежават психологическата дълбочина на късните му опуси. Но още тогава те показват забележителното му майсторство и усет към изящество.

текст – Милена Божикова