Увертюрата към едноактния зингшпил „Театралният директор” (К. 486) е представена за първи път на 7 февруари 1786 г. в оранжерията на двореца Шьонбрун във Виена. Творбата е поръчка на император Йозеф ІІ, който решил да организира увеселителен празник в чест на генерал-губернатора на Нидерландия Алберт фон Заксен-Тешен и неговата съпруга ерцхерцогиня Кристина. И за да бъде  забавлението още по-пикантно, устроил състезание между двете битуващи оперни форми по това време във Виена – немската и италианската. Съответно възложени на двама композитори-конкуренти: Моцарт и Салиери.

Антонио Салиери създава комичната опера „Първо музиката, а после словото”, Амадеус – „Театралният директор” („комедия с музика, състояща се от увертюра, две арии, терцет и водевил”). Победител е италианецът (с награда 100 дуката), Моцарт получава 50. Върху либретото той работи с актьора Йохан Готлиб Щефани (автор и на поетичния текст на операта му „Отвличане от сарая”).

Музиката и веселите разговорни диалози разкриват битуващите интриги и нрави в света на операта: директорът на театъра Франк набира трупа за Залцбург. За да привлече публика са му нужни най-добрите певци и характерни актьори. Банкерът Айлер е готов да го спонсорира, но ако вземе в трупата неговата съпруга. Главни съперници в кастинга са певиците мадам Херц (фамилията в  превод от немски означава „сърце”) и мадмуазел Зилберкланг (съответно „сребърен звук”). Суетливата им кавга за надмощие ескалира в терцета. Театралният директор, който не издържа повече битката на примадоните, призовава за примирие в името на изкуството. Моцарт изгражда изящна музикална комедия, а пародийната увертюра е ключ към тази история.

текст – Янина Богданова