В постиженията на В. А. МОЦАРТ особено място заема Увертюрата на операта „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”. В музикалния речник на Кох от ХІХ век на думата „увертюра” след определението на понятието четем: „Сред по-новите композитори само Моцарт със своята „Вълшебна флейта” отмъщава напълно за несправедливото презрение, на което очевидно е подлагана тази форма на композиране – увертюрата”.

Заявил едва 12-годишен участието си в два жанра – на опера-буффа и на немския зингшпил, Моцарт създава общо 22 опери.

При първото изпълнение на „Вълшебната флейта” на 30 септември 1791 композиторът е силно разтревожен от сдържаните реакции, но изпълнението завършва с бурни овации. Творбата става оперен хит. Даже Салиери и Кавалиери я оценяват като „достойна да се изпълнява по време на най-грандиозни тържества пред величайши монарси”. Доказателство за успеха й е и броят на представленията – само за октомври 1791 са били 24, за една година – 100, до 1795 – 200.

Либретото на Емануел Шиканедер черпи идеи от няколко приказни сюжета. Заради либретиста операта е определяна като „немска”. В основата са мотиви от „Лулу или Вълшебната флейта”, герои и ситуации от „Оберон” и детайли от „Джинистан”, по всяка вероятност и от „Тамос, царят на Египет”. Съществува и версията, че автор на либретото е Йохан Гизеке. Но така твърдял самият той и то след смъртта на Шиканедер, поради което се пораждат съмнения за искреността му. От литературна гледна точка либретото не е добро в много отношения. Това обаче се компенсира от ефектни сценични контрасти, непрекъснато ускоряване на ритъма на действието, без паузи и сривове. В структурно отношение е подчинена на масонската символика: симетрия при представяне на действащите лица, значение на числото 3. Идеята, която Моцарт защитава, че масонството, хуманността и любовта ще донесат спасението, е вложена в стилистически богата музика – от битовизъм до хорална грандиозност, пресъздадена във всички музикални елементи – от мелодическия мотив до емоционалния заряд на тоналностите.

Като част от загадките около операта и от легендите около необичайния образ на композитора, съществува абсурдното предположение, че, именно заради издадените тайни на ложата чрез „Вълшебната флейта“, Моцарт е убит от франк-масоните с живачен двухлорид.