Симфония №40 в сол минор, КV 550

Своя симфоничен връх Моцарт бележи с последните си три симфонии, написани за по-малко от три месеца през 1788 г. Те увенчават и стила на виенския симфонизъм от това време. Симфония № 39 КV 543 е най-близка до Хайдновата трактовка, отличава се с оптимизма и светлия лад, странно противоречащи на състоянието на Моцарт в момента на създаването й. Това става ясно от двете писма до Пухберг, между кои- то стои симфонията. Впечатление прави и тембровата подмяна в духовите инструменти – вместо обои Моцарт въвежда кларинети. Противоречието на Моцартовия дух може да бъде илюстрирано с музиката от двете му последни симфонии – сол минор КV 550 и до мажор КV 551.

Мост към 40-та симфония хвърля сол-минорната 25-та симфония, КV 183, завършена на 5 октомври 1773 г. Тя е първата моцартова симфония, написана в минорна тоналност. Наречена е „малката сол минорна” симфония и прави изключение с това, че има и менует.

Въпреки това Моцарт създава изключителна музика, останала обаче неразбрана и неоценена в своето вре- ме. Съвременниците му възприемат „така наречената симфония” като приятно, но незначително по отношение на инвенция и техника произведение. Симфонията дава израз не само на завладялото композитора обезсърчение, но и освобождава натрупания дълги години песимизъм. Написана е за скромен оркестър: без тромпети и тимпани, двоен състав дървени духови и струнни, в който първоначално кларинетите са били заменени от обои. Втората от двете сол-минорни симфонии – единствените, които не са написани в мажорна тоналност – е забележителен пример за концентриране на мощ и енергия.

Какво търсиш днес?