След по-ранните симфонии на Моцарт, силно повлияни от забележителните образци на Йозеф Хайдн, първата стилово кристализирала и насочена в по-голяма степен към индивидуални решения, е СИМФОНИЯ № 38, КV 504 „Пражка”. В края на 1786 композиторът завършва симфонията, която, как- то подсказва заглавието й, е посветена на Прага и жителите й. Тя се отличава с песенния си тематизъм, мотивна концентрация и симетрична конструкция. Съпътстват я Моцартовите оперни шедьоври – „Сватбата на Фигаро” и „Дон Жуан”, с които „Пражка” симфония естествено обменя теми.

Моцарт подхожда към сонатната форма в първата част на симфонията според образците на Хайдн, които са върху една-единствена тема, но представена в различни тоналности. Втората част, в която тромпетите и ударните инструменти не участват, изглежда необичайно разположена, още и поради факта, че композиторът се отказва от менуета. „Пражка” симфония е известна и с характеристиката „симфонията без менует”. Финалът именно е мостът към двете създавани паралелно опери, към комедийните типажи Сузана, Керубино и Фигаро.

Какво търсиш днес?