В писмо от 9 януари 1782 до баща си Моцарт признава: „Без любимата ми Констанца не мога да бъда нито щастлив, нито весел…”. Няколко месеца по-късно, на 4 август, въпреки нееднократно изразеното несъгласие на баща си, Волфганг се оженва за Констанца Вебер. Следващата година – 1783 съпрузите заминават на посещение при Леополд Моцарт, което по разбираеми причини преминава неудачно и за двете страни. Тогава Моцарт с Констанца се отправят към Линц и посещават граф Йохан Йозеф Антон фон Тун-Хоенщайн – камергер на императора, велик гросмайстор на масонската ложа в Чехия и познавач на музикалното изкуство. Граф Тун-Хоенщайн е имал собствена капела, живеел е ту в Линц, ту в Прага. По негова инициатива Моцарт се заема с написването на нова симфония и му я посвещава. На 3 ноември 1783 Симфонията в До мажор прозвучава в Линц на организираната в дома на граф Тун-Хоенщайн концерт-академия.

Без да се надхвърлят чертите на Моцартовата индивидуалност в Симфонията са налице моменти, родствени на музиката на Йозеф Хайдн. Някои от тях са: бавното встъпление към първата част, стилизацията на сицилиана в бавната част, характерът на менуета, тематичните и динамични контрасти във финала и пр. Симфонията не се конкурира с „великите” моцартови образци, а именно последните му три симфонии, но е достойна изява на композиторския му гений.

текст – Милена Божикова