Симфония №1 в ми-бемол мажор, К. 16

Едва  8-годишен,  през  1764  г., ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ създава Първата си симфония в ми-бемол мажор К. 16 по време на пътуване на семейството до Лондон. Концертните турнета на Моцарт започват от 1762 г. в почти всички големи европейски градове. Това са и първите посещения в Мюнхен, Виена, Линц, Париж, Лондон. Автентичността на първите му композиции е под въпрос, но допусканите грешки в гласоводенето все пак насочват към неговото авторство. Освен това личи неумението му да разработва тематичния материал, затова той направо го заменя с нов.

С умението си да подражава особено се нрави на аристокрацията, забавлявайки я с демонстрации на чужди стилове. А способността му да импровизира предизвиква възхищение – зададените от публиката теми той повтаря и веднага с невероятна лекота съчинява продължение. От 1764-65 са първите три моцартови симфонии. Оригиналната партитура на Първа симфония се съхранява в Ягелонската библиотека в Краков. Симфонията, разбира се, е стилово компилативна, но това са традициите, върху които стъпва младият композитор. В Лондон по това време водеща е била школата на Бах, затова той възприема стила на Йохан Кристиан Бах, Матиа Венто, Феликс Джардини.

Способността на Моцарт да варира идентични или близки интонации става част от композиционния му стил: теми и мотиви от първата му симфония се появяват във финала на последната му симфония „Юпитер”, преди това и в Симфония № 33 и в Клавирен концерт № 22.

Предполага се, че първото изпълнение на Симфония № 1 е на 21 февруари 1765 г.

Минали събития



Какво търсиш днес?