Симфония № 35 в ре мажор „Хафнер” К. 385 ни връща отново към щастливата 1782 г., когато Моцарт не само се наслаждава на триумфа на операта „Отвличане от сарая”, но и се оженва за своята любима Констанца, въпреки неодобрението и на двете семейства. Генеалогията на симфонията, наречена „Хафнер” започва  от Серенадата  в ре мажор К. 250 (Haffnerserenade), написана по поръчка на Зигмунд Хафнер младши за сватбата на Мария Елизабет Хафнер и Франц Шпат през 1776 г. Семейство Моцарт са в близки отношения с фамилията Хафнер, една от най-богатите и влиятелни фамилии в Залцбург. Зигмунд Хафнер старши е бил кмет на града и много е помагал на Леополд Моцарт за ранните концертни турове на Волфганг и сестра му Нанерл в Европа. Когато той умира, семействата продължават да поддържат сърдечни отношения. Затова и за предстоящото удостояване с благородническа титла на Зигмунд Хафнер младши през 1782 г., Леополд се обръща към сина си с молба да напише музика за този празник. Волфганг е затънал в работа, довършва партитурата на „Отвличане от сарая”, дава уроци, предстои да се нанесат в нов дом с Констанца и въпреки това написва нова Серенада. Двамата със Зигмунд младши са връстници и приятели. Съвсем различна е тази Серенада от  представената по-рано – тя е встъпителен марш и два менуета. По-късно Моцарт решава да я изпълни на една от своите академии, Баща му изпраща обратно партитурата от Залцбург. Амадеус е удивен от музиката, която е композирал и я превръща в Симфония № 35. В писмо до Леополд отбелязва: „Новата симфония за Хафнер се оказа за мен пълна изненада, защото не помнех нито една нота от нея. Несъмнено би трябвало да предизвика добър ефект”. Изгражда творбата в четири части – в нея отпада маршът и единият от менуетите, придава на оркестъра по-плътен звук с добавянето на две флейти и два кларинета в рамкиращите първа и четвърта част. Премиерата  е на 23 март 1783 г. в Бургтеатър, а в програмата на тази авторска академия са изпълнени: първите три части на новата „Хафнер” симфония, ария из операта „Идоменей” със солист Алойзия Ланге. Моцарт свири един от клавирните си концерти, Адамбергер изпълнява концертна ария. Следват: финал на малка Симфония – концертанте, клавирният концерт в Ре мажор (К. 175), мадмоазел Тайбер пее сцена из опера, композирана в Милано. И тъй като присъства императорът, Амадеус специално за него свири малка фуга и импровизира вариации върху теми из опери на Паизиело и Глук. После Алойзия Ланге изпълнява още една нова творба – Рондо. Този дълъг концерт завършва с финала на „Хафнер” симфония.

От днешна гледна точка е странно изпълнението на симфонията на части, но някога това е било приемливо и се практикувало. Произведението определено носи отпечатъка на дълбокото уважение на Моцарт към Хафнер с тържествения блясък на първата част, в която майсторски използва контрапунктична техника. След изисканото Анданте и свежия, виенски по дух малък Менует, симфонията завършва с енергичен, устремен финал. В него сякаш наднича образът на Осмин от „Отвличане от сарая”. А за изпълнението му Амадеус изрично посочва, че би желал да се свири толкова бързо, колкото музикантите могат.