Първите си симфонии ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ пише още на 7 – 8-годишна възраст и в тях все още присъства влиянието на неговите предшественици. Но много скоро в следващите симфонични опуси вече ясно ще се открои индивидуалността на Моцартовата мелодика и витална енергия. Сред ранните му симфонии особено се отличава СИМФОНИЯ № 25 – първата от само двете му минорни симфонии. Завършена е вероятно на 5 октомври 1773, след завръщането му в Залцбург от дългото турне из Италия. Там в Милано с успех е била представена неговата опера–seria „Лучио Сила” и младият 17-годишен композитор е изпълнен с желание да бъде свободен италиански оперен творец, а не придворен музикант в капелата на залцбургския архиепископ Колоредо. И симфонията носи онази типична за времето атмосфера на „Sturm und Drang“ („Бурните устреми“), която изпълва и написаната една година по-рано „Трагична симфония” на Хайдн. Широко разгърнатите мелодични линии, енергичното развитие и динамични контрасти, както и четиричастният строеж отличават творбата от галантния стила на времето и с емоционално развълнуваната си образност тя сякаш е проекция на прочутата сол минорна 40-та симфония от късната триада последни моцартови симфонични шедьоври от 1788 година. Симфония № 25 остава сред най-популярните творби на композитора, началният ѝ мотив е цитиран от Бетовен в неговата Първа клавирна соната, а с музиката на първата част започва знаменитият филм „Амадеус” на Милош Форман.