Sinfonia Concertante за обой, кларинет, фагот, валдхорна и оркестър продължава да се приписва на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС  МОЦАРТ, но няма нито историческо потвърждение, нито категорично опровержение за авторството му. Основания да се търси подобен опус има в писмата на композитора, а съмненията в автентичността му идват от факта, че предполагаемият ръкопис е намерен 70 години след смъртта на Моцарт и почеркът не е неговият. В писмата си до баща му Леополд, композиторът съобщава, че през 1778 г. написва в Париж концерт за свои приятели от Манхайм – флейтист, обоист, валдхорнист и фаготист. Парижката мода в музиката тогава диктува интереса към концерти с повече солисти, така че вероятно и Моцарт отговаря на нея.

Има данни за две дати за изпълнението на Симфония концертанте: през май 1778 г. в прочутата серия парижки концерти „Les Concerts Spirituels”. Оттук нататък версиите съответстват на всички конспиративни теории около моцартовата личност. Според тях композиторът дава единствената партитура на организатора на Concerts Spirituels Жозеф Льо Гро, който не осъществява премиерата. Обяснението е в интрига от страна на италианския композитор Джузепе Мария Камбини, който целенасочено осуетява изпълнениeто.

Позовавайки се на писмата, историците припознават в открит през 1869 г. нотен материал – доказано несъответстващ на почерка на Моцарт – изчезналата „Sinfonia concertante”. Той принадлежал на Отто Ян – един от първите биографи на Моцарт, автор на тритомника от 1856 г. „Животът на Моцарт”. Странно обаче в биографията няма информация за този опус на Моцарт, открит именно в неговия архив. Легитимност на версията за моцартово авторство в противоречие с фактите дава издателството Breitkopf & Härtel, което публикува произведението в пълното издание на Моцартовото творчeство от 1877 г. Обратна позиция заема шестото издание на най-сериозното изследване и каталог на моцартовото творчество през 1964 г. – това на Кьохел, където произведението е свалено от списъка на автентичните моцартови творби и е преместено в списъците със „съмнителни и фалшифицирани композиции”. Номерът по Кьохел – К. 297 b е запазен за действителната парижка Sinfonia concertante от 1778 г., отразена като загубена.