Партитурата на Коронационна меса е завършена на 23 март 1779 г. Най-вероятно тя е написана за Великденската служба, състояла се на 4 април, същата година, в катедралата на Залцбург. Скоро след смъртта на Майстора се превръща в най-популярното му сакрално произведение. Наречена е Коронационна, защото често е била използвана в тържествените служби за коронацията на крале, императори и благодарствени меси. Има и друга версия, че е написана от композитора за един от Богородичните църковни празници – увенчаването с корона на чудотворната икона на Божията майка. Моцарт дълбоко почита и се уповава на милосърдието на Дева Мария, света покровителка на Залцбург. Посвещава ѝ няколко свои творби.

Месата в до мажор KV 317 има празничен характер и стилът ѝ съответства на музикалните изисквания на архиепископа. Амадеус споделя със своя учител падре Мартини: „Нашата църковна музика много се отличава от италианската, особено в това, че  цялата меса – с Кирие, Глория, Кредо, с оферториума или мотета, със Санктус и Агнус деи – даже най-тържествената, когато служи графът архиепископ, трябва да продължава не повече от три четвърти час. Необходимо е специално да се упражняваш, за да пишеш така… А и непременно трябва да има блясък и мощ с всички инструменти, включително тромпети и тимпани – особено за празничните служби”.

На названието „Коронационна“ се приписва по-късна дата – от началото на XIX век в императорския двор във Виена, когато изпълненията на месата съпровождат редица тържествени поводи.

Вероятно за първи път „Коронационна меса“ на Моцарт прозвучава с църковно-религиозен смисъл в по-ново време: на 29 юни 1985 г. по време на църковна служба, отслужена от папа Йоан Павел ІІ, на която за първи път са допуснати хор и оркестър в катедралата „Свети Петър” във Ватикана, месата прозвучава в интерпретацията на Виенската филхармония и Виенското хорово общество под диригентството на Херберт фон Караян. Изпълнението е филмирано и с него се отбелязва 30-годишното ръководство на Караян на Берлинската филхармония.