На 11 години Амадеус започва да композира клавирни концерти, които да му дадат възможността да блести като пианист и да ги изпълнява сам. Официално концертите му наброяват 27, но съществува и още един недовършен, без финал. Най-плодовитият период на композитора в този жанр е между 1782-1786. Известно е писмото до баща му Леополд, в което разказва за „виенските” си клавирни концерти: „Те са нещо средно между много трудни и много лесни, в тях има блясък, приятни са за слуха, но, разбира се, без да са празнословни – някои места могат да удовлетворят единствено познавачите, но и на некомпетентните ще се харесат, макар и да не могат да разберат защо”…

За Моцарт Виена е „градът на фортепианото”. И наистина, никъде другаде по това време не се пише, изпълнява и издава толкова много клавирна музика, няма толкова добри майстори на пиана и толкова хубави инструменти.  Новите им възможности са предизвикателство за музиканта. Очевидците разказват: „Изпълнението на Моцарт пленява всеки слушател и го утвърждава като най-големия клавирист на нашето време”, „той свири  нежно и с вкус, без да се повтаря, винаги различно, следвайки моментното вдъхновение на своя гений”.

Концертът за пиано и оркестър № 15 в си бемол мажор, К. 450 е завършен на 15 март 1784.  В началото на същата тази година той започва да организира своите авторски „академии”, публични концерти с абонамент или платен вход. Концертът № 15 е част от група от шест концерта, замислени да бъдат изпълнени в някои виенски театри и казина с Моцарт като солист и диригент. Премиерата му е на 24 март 1784 във виенския „Бургтеатър”. Два месеца по-късно, след като завършва следващия концерт (№ 16), той описва на Леополд наслаждението си от голямата роля на духовите инструменти в двете произведения. Разширеният оркестър го кара да ги нареди сред „големите” си концерти. И още: „Смятам, че тези два концерта ме карат доста да се поизпотя, докато ги свиря, но си-бемол мажорният е по-сложен”. Наистина е труден, в него Амадеус е вложил много от брилянтната си виртуозна техника, включително в запазените каденци. Концертът е в обичайните три части. Двете крайни бързи части, искрящи от радост, са вихър от бързи солистични пасажи, възходящи и низходящи арпежи, акорди, преплетени умело и органично с цветистия оркестър.  Изтънчената средна бавна част  е изградена върху хорална тема с две вариации.

текст – Янина Богданова