Сред последните опуси на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ, създаден във Виена между 27 септември и 8 октомври 1791, е КОНЦЕРТЪТ ЗА КЛАРИНЕТ – първата в европейската музика голяма творба за този сравнително нов инструмент, конструиран в началото на 18 век. Композиран е специално за неговия близък приятел и брат от масонската ложа на Свободните зидари, виртуозния кларинетист от Виенския Кралски оркестър Антон Щадлер (1753-1812), за когото четири години по-рано Моцарт е написал и своя Кларинетен квинтет. Самият Щадлер бил композитор и преподавател, при когото са се обучавали и членове на аристократичната фамилия Естерхази, бил е и на служба при руския посланик във Виена преди да постъпи в Кралския оркестър. Той добре е познавал музиката на Моцарт и е участвал в много изпълнения на негови опери и симфонии. Бил прочут с красивия си тон и особено с изключителното си майсторство в ниския регистър. След едно негово изпълнение Моцарт му пише: „Никога не съм си мислел, че кларинетът може така умело да имитира човешкия глас. Вашият инструмент има толкова мек и деликатен тон и всеки, който има сърце, не би могъл да не се развълнува.”

По идея на Щадлер тогавашният майстор на кларинети  Теодор Лоц разширява инструмента с четири полутона надолу и създава т.н. басет кларинет. Именно за този инструмент е написан оригиналът на Моцартовия концерт, както и кларинетната партия на Квинтета за кларинет и струнен квартет. Всъщност първоначално били написани 199 такта за басетхорн (инструмент, на който също свирел Щадлер). Но при пътуването си до Прага за премиерата на операта му „Милосърдието на Тит”,  Моцарт бил съпровождан от своя ученик Зюсмайер, който споделил, че пише концерт за басеткларинета на Щадлер. Това стимулирало Моцарт да преработи изоставения фрагмент и го довърши като тричастен концерт за басеткларинет, който изпраща на Щадлер. И това е последната изцяло завършена и оркестрирана Моцартова партитура – той умира седем седмици след премиерното изпълнение на Щадлер в Прага на 16 октомври 1791. Оригиналният манускрипт е изчезнал и концертът бил публикуван чак през 1802, със солова партия вече адаптирана за съвременния тип кларинет.

Получила блестящи отзиви още на времето, тази творба оказва влияние върху редица по-късни автори на произведения за кларинет и не само става един от централните опуси в концертния репертоар на този инструмент, но заема място и като музика в много филмови шедьоври на ХХ век – като например в „Далеч от Африка” на режисьора Сидни Полак (с Мерил Стрийп и Роберт Редфорд), със запис на изпълнение на Джак Бримър и „Academy of St. Martin in the Fields” под диригентството на сър Невил Маринър.