След бледия успех на премиерата на „Сватбата на Фигаро” от Волфганг Амадеус Моцарт във виенския Бургтеатър, триумфът на оперния му шедьовър е в Прага през декември още същата година. Композиторът съобщава на приятел: „Тук не говорят за нищо друго освен за Фигаро. Не се свири, не се пее, не се подсвирква с уста нищо друго освен Фигаро. Никоя опера не привлича тълпи като Фигаро. Разбира се това е голяма чест за мен!”. Либретото на операта по едноименната комедия на Пиер дьо Бомарше написва Лоренцо да Понте. Тя изявява майсторството на Амадеус да създава сценични герои с ярки музикални характеристики и да композира сложни ансамбли, с които се разгръщат заплетени комични ситуации. А те изобилстват в историята около предстоящата сватба на Сузана и Фигаро, камериери съответно на графиня Розина и граф Алмавива. Любовта и страстта, ревността и желанието за мъст, честта и справедливостта се наместват в комплицирани любовни многоъгълници. В тези перипетии се вмъква уволненият от графа 16-годишен паж Керубино (неговата партия се изпълнява обичайно от мецосопран).