Премиерата на симфоничната поема „Крешани“ на фестивала „Варшавска есен” се превръща в събитие, което предизвика вълна от дискусии. След периода на авангардни техники, творбата е написана с музикален език, основан на минималистичен подход. Фактурата е ясна, изградена е от изразителни интонационни и ритмични мотиви с фолклорни елементи. Основен е първоначалният мотив, състоящ се от три акорда в струнните инструменти, който се преобразява в различни варианти. Заглавието на произведението идва от характерните танцови стъпки от района на Подхале, включително удряне на едната пета в другата при скок нагоре. Наименованието „Крешани“ насочва към различни асоциации, които композиторът с въображение реализира чрез различни музикално-технологични находки: „ударени ноти“ и темпераменти движения и т.н. Творбата предизвиква радушен прием на слушателите, но професионалната критика е въздържана. През 70-те години Килар открива във фолклора на високопланински регион източник на вдъхновение, това му позволява да осмисли и да изгради собствени композиционни концепции, които са характерни за по-нататъшното му творчество.
