СИМФОНИЧНАТА ПОЕМА КОШЧЕЛЕЦ 1909 е почит към живота на полския композитор Мечислав Карлович. Премиерата ѝ е на 5 ноември 1976 във Варшава, на честването на 75-годишнината на Варшавската филхармония и 100-годишнината от рождението на Мечислав Карлович. За Килар това е време на очарование от фолклора на Татрите, вече музикално пресътворено в Кшесани, написана две години по-рано. Кошчелец е името на върха, където Карлович умира преждевременно. За своята творба композиторът пише, че в нея има три символни теми или мотива: „Темата на Кошчелец“ (както условно я нарекох) с хорален характер изплува от ниските регистри на контрабасите като планински връх от разсейващите се мъгли. Тя бавно се издига към по-високите регистри на струните, уплътнява се и става по-мощна, за да достигне апогея си в първата светлинна кулминация на произведението. Последващите фази на възхода на „темата на Кошчелец“ са разделени от намесите на друга тема (нарекох я „зовът на бездната“), която паралелно с „темата на Кошчелец“ обхваща все по-голямо пространство от струнни, издига се до следващите, по-високи групи дървени духови инструменти. Впоследствие „темата на Кошчелец“ е променена, тя предхожда появата на третата, най-мелодично сложна тема – „темата на съдбата“. Тя е планинска мелодия… Тя подготвя връщането на „зова на бездната“ в медните духови инструменти. Моето намерение е целият „Кошчелец“ да бъде една голяма градация. Внезапните прекъсвания на динамичното напрежение, които се появяват няколко пъти в партитурата, имат за цел да подготвят следващите, все по-драматични кулминации…
В творбата Килар комбинира мотиви, свързани с фолклора на Подхале, с използваната от него съвременна композиционна техника – с характерна плътна хармония с преобладаващи дисонанси и клъстери. Поемата Кошчелец 1909 е една от най-популярните и най-често изпълнявани и записвани оркестрови творби на Войчех Килар.
текст – Елисавета Вълчинова-Чендова