Концертът за оркестър на полския композитор Витолд Лютославски е написан в периода 1950–54 по предложение на артистичния директор на Варшавската филхармония – Витолд Ровицки, на когото е и посветен. Творбата е в три части и трае около 30 минути. Заедно с Първата симфония, създадена през 1947, Концертът за оркестър е своеобразен връх на ранния стил на Лютославски. Но ако симфонията по-скоро напомня неокласицизма на Албер Русел и Игор Стравински (тя е била заклеймена като „формалистична“ и за няколко години изпълняването ѝ в Полша е било забранено), то в Концерта ясно се забелязва връзката с народната музика: използването на фолклорни интонации, което много напомня стила на Барток, майсторски се прилага към „полския материал“ . И в двете партитури се проявяват черти, които получават развитие в по-нататъшното творчество на Лютославски: виртуозна оркестрация, изобилие на контрасти, отсъствие на симетрични и постоянни структури (неравна дължина на фразите, прекъснат ритъм, принцип на конструирането на голямата форма по модела на повествование с неутрална експозиция, увлекателни обрати в развитието на сюжета, наслояване на напрежение и ефектна развръзка.)
Създавайки серия от малки фолклористични пиеси за различни инструменти и тяхното комбиниране (пиано, кларинет и пиано, камерен ансамбъл, оркестър, глас и оркестър), Лютославски прилага целия си опит в стилизирането на полския фолклор и го претворява в голяма творба. Същевременно обаче, Концертът за оркестър се различава от тези по-ранни пиеси не само по големината, а също така и по начина на използване на мелодичните теми. Композиторът ги моделира в различна реалност, той влага в тях нова хармония и прибавя атонални противоположности, превръщайки ги по този начин в нео-барокови форми.
Партитурата на творбата е за три флейти, три обоя, три кларинета, три фагота, четири валдхорни, четири тромпета, четири тромбона, туба, тимпани, малко барабанче, тенор и бас барабани, цимбал, тамбурин, там-там, ксилофон, камбани, челеста, две арфи, пиано и струнни. Трите части на творбата са:
- Intrada: Allegro maestoso — нещо като разгърната двутемна увертюра със заплашителен остинатен ритъм в барабаните. По подобен начин започва и Първата симфония на Брамс
- Capriccio notturno ed Arioso: Vivace — Капричиото е въздушно, виртуозно скерцо, главната тема в което се въвежда от цигулките, последвани от потвърждение в струнните и дървените духови. Следва експресивно Ариозо, което започва в брасовата секция. Репризата на капричиото е във виолончели и арфа, темата се развива, а след това се изпълнява в пицикато.
- Passacaglia, Toccata e Corale: Andante con moto — Allegro giusto — в три дяла: Пасакалията е поредица от вариации върху изпълнена с размисъл тема и динамична Токата, последвана от инструментален хорал. Втората поява на хорала води до тържествен финал с монументална конструкция. Музикалният материал е взет от съставената през 19-и век колекция на полския етнолог Оскар Колберг. Творбата завършва с драматичен финал, който разцъфва пищно в целия оркестър.
Концертът за оркестър на Лютославски е изпълнен за първи път във Варшава на 26 ноември 1954 и му донася известност на Запад. Но вече белязан от тежката алеаторика в началото на 60-те години на 20-и век, композиторът се опитва да се дистанцира от това свое произведение, макар да е отличен за написването му с Държавна награда през 1955. Тридесет и две години по-късно, през август 1987, Лютославски дирижира своя „Концерт за оркестър“ в Копенхаген и получава от Датската фондация награда в размер 10 000 долара.