„Вариации по тема от Паганини” (1941) е една от най-популярните творби на Витолд Лютославски. Първоначално тя е написана за две пиана. Историята на създаването ѝ ни отвежда във времето на немската окупация на Полша през 1939. Лютославски успява да избяга от нацисткия плен. Изминава 400 км пеша без документи за самоличност, укривайки се, до дома си във Варшава. За да се издържа, акомпанира на популярния мъжки вокален квартет „Хор Дана” в кафене „Ziemiańska”.

С Анджей Пануфник  (негов състудент, диригент и композитор)  сформират клавирно дуо и свирят в някои от най-известните варшавски кафенета: „Ария”, „Изкуство и мода”, „При актрисите”. По онова време публичните концерти в Полша са забранени и тези заведения се превръщат в артистични клубове, в които  ежедневно музицират елитни полски изпълнители.  За четири години (започвайки от 1940), дуото Лютославски-Пануфник изнася около 1300 концерти. Двамата създават с „необуздано въображение” (както си спомня Пануфник) повече от 200 свободни аранжименти на творби от Бах, Моцарт, Шуберт, Брамс, Чайковски, Дебюси, Стравински, Бизе, Йохан Щраус-син, Гершуин, Шимановски… Пишат също закачливи парафрази, импровизират джазови пиеси. Коронен номер на ансамбъла е майсторската транскрипция на „Болеро” от Равел.

За съжаление, напускайки бързо града в навечерието на Варшавското въстание, там оставят ръкописите на своите творения. Единствено оцеляват написаните от Лютославски „Вариации по тема от Паганини”, които той взима с още няколко свои партитури. Те са изградени върху прочутия Каприз № 24 в ла минор за соло цигулка от Николо Паганини. Бляскава виртуозна пиеса, вдъхновила да направят свои вариации известни композитори като Ференц Лист, Йоханес Брамс, Чарлз Камилиери, Йожен Изаи, Сергей Рахманинов и др.

Полският композитор прави 12 вариации и Кода по темата на Паганини. Отчасти хумористична пародия, отчасти предизвикателна демонстрация на виртуозност, в която не липсват символични имитации на акробатичните цигулкови ефекти (пицикати, глисанди, двойни тонове, зашеметяващи пасажи). Запазвайки изначалната тоналност ла минор, Лютославски „украсява” диатониката на Паганини с колоритни хроматизми, насмешливи дисонанси, битонални тризвучия.

След войната „Вариации по тема от Паганини” са отпечатани, изпълняват се с голям успех. През 1978  по молба на пианистката Фелисия Блументал преработва творбата за пиано и оркестър. Премиерата е в Маями на 18 ноември 1979 с Филхармоничния оркестър на Флорида под диригентството на Брайън Прийстман.

текст – Янина Богданова