Редица от творбите на Виктор Чучков са създадени по поръчка. Инспиратор за написването на Трио концерт за пиано,цигулка, виолончело и оркестър е известният български пианист Светлозар Иванов, който живее и работи в САЩ. Университетът на Южна Флорида в гр. Тампа е поръчителят, където той е професор по пиано. „Идеята дойде, когато свирихме Тройния концерт на Бетовен с оркестър в САЩ. Реших че би било добре да има други концерти за тази комбинация.” – споделя пианистът – „С Виктор сме добри приятели и аз много харесвам неговата музика. По това време той беше дошъл във Флорида за концерт и майсторски клас в нашия университет. Аз му казах за идеята и той веднага се запали”.
Световната премиера на творбата е на 24 март 2005 в София, много скоро, след като е написана. Солисти на Софийската филхармония са Светлозар Иванов – пиано, Каролин Стюард – цигулка и Скот Клуксдал – виолончело. Диригент – Найден Тодоров. Американската премиера е през 2006 в гр. Тампа със същия солистичен състав и Симфоничния оркестър на Южна Флорида под диригентството на Уилиям Уидрик. През 2007 Трио концертът е записан със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, отново със същите солисти под диригентството на Найден Тодоров.
Композиторът допълва: „Трио концертът е в две части. Във втората е загатната известната народна песен „От кога се е мила моя майно льо, зора зазорила”, посветена на българския цар Иван Шишман и юначните битки срещу османските нашественици. За първи път е публикувана през 1848. Солистите имат изявено и прозрачно присъствие – един не импровизиран разговор с оркестъра в лирико-драматичен аспект. Имат и изявени солови каденци”.
В композицията си Виктор Чучков показва съвсем различен, свой подход към формáта Трио концерт. Не само по отношение на структурата, която изгражда като великолепен тонов диптих, но и към „ролите” на солистите. Пианото е естественият фундамент в ансамбъла клавирно трио и има активна функция в колаборацията с другите солисти и оркестъра.
Концертът започва с оркестрова „експлозия”, която се разпада в крехката тема на пианото. След него влиза виолончелото, следвано от цигулката. Триото вече е в пълен състав. Като носталгично видение преминава мелодия в акордеон. И в калейдоскопична фантазия се завихрят теми, образи, настроения. Втората част започва с мотив от споменатата народна песен, която обаче не носи никаква програмна идея, а интригуващо се превръща в „обект” на интертекстуално взаимодействие. Показателни са каденците на солистите, в които тематични зърна от нея се обиграват с джазови елементи, а към финала се появява като реминисценция с гласа на акордеона.
текст – Янина Богданова