Концерт за обой и оркестър

В средата на 50-те години на 20-и век, Бохуслав Мартину създава три инструментални концерта. Два от тях са за пиано (Четвърти и Пети ), а третият – Концертът за обой и оркестър – е написан по молба на неговия съотечественик Иржи Танцибудек. Макар в началото композиторът да не дава съгласие, през 1954 той се обажда на обоиста и му казва, че все пак ще напише концерта, като го моли да стане негов пръв изпълнител.

Създавайки произведение за конкретен музикант, Мартину се стреми да се съобрази с неговите индивидуални особености. „Искам това наистина да бъде ВАШ концерт“ – пише той на Танцибудек. Впоследствие обоистът разказва за десетки писма, получени от композитора в периода на работа над концерта. В едно от тях Мартину го моли да му изпрати няколко виртуозни откъса из различни творби за обой. Музикантът изпълнява желанието му и изпраща нотите в Ница, но Мартину така и не ги получава (както предполага Танцибудек, прекалено дебелото писмо се е превърнало в непреодолимо изкушение за пощенските служители), затова се ограничава с изучаването на произведенията, създадени от френския композитор Еужен Боца.

В концерта, както и в много други произведения на Мартину, чешките интонационни източници се преплитат с неокласическите принципи на строеж на формата. Опората на класическите традиции позволява да се направят паралели с инструменталните концерти на Йоханес Брамс и Антонин Дворжак, но някои епизоди напомнят цигулковите и дори органовите произведения на Йохан Себастиан Бах.

Обоят в интерпретацията на Мартину е предимно лиричен инструмент – неслучайно в много от симфоничните си произведения композиторът възлага именно на него най-проникновените си мелодии. Този подход е запазен и в Концерта за обой, но поради спецификата на жара се налага в партията на обоя да бъдат включени и виртуозни епизоди.

Първата част –  Moderato – е типичен пример за идилична пасторална лирика. Нейният лиричен характер е подчертан от признаците на импровизационна прелюдийност. Най-многопластова по образно съдържание е втората част – Poco allegro. В нея са съчетани тържествена хоралност и патетика. В протяжните мелодии се долавя широко дихание, пречупено през чешкия песенен фолклор. Третата част – Poco allegro – е най-наситена с виртуозни моменти. Във финала господства народно-жанровата танцова стихия.

Както се предполага още от самото начало на създаването на произведението, Иржи Танцибудек става неговият първи изпълнител (все пак концертът е написан по негова молба и му е посветен!). Премиерата на творбата е през 1956 година в Австралия, на тържествения концерт по повод откриването на Олимпийските игри в Мелбърн. Съпровожда Симфоничния оркестър на Сидни, дирижиран от Ханс Шмидт-Исерщед.  Не може да се каже, че Иржи Танцибудек е напълно удовлетворен от произведението от Бохуслав Мартину. Той намира, че концертът не е толкова  „благодарен“ материал за изпълнение от страна на солиста, каквито са например концертите на Рихард Щраус или Волфганг Амадеус Моцарт. Освен това на Танцибудек му се струва, че първата част е прекалено кратка (по негово собствено признание всеки път, когато свири концерта, той изпитва желание да завърши първата част „ не така рязко“). И все пак като цяло музикантът е доволен от творбата, отбелязвайки нейната оригиналност и свежест, както и красотата на мелодиите. След световната премиера в Австралия той неведнъж изпълнява съчинението на Мартину в различни страни – например през 1958 свири концерта в Лондон, Хамбург, Виена и Ванкувър.  Пррез същата година, срещайки се с Мартину в Базел, Танцибудек отправя молба към композитора да редактира концерта. Мартину се съгласява да премахне втората каденца в третата част и дори има намерение да внесе още няколко промени, но поради здравословни проблеми не успява да изпълни обещанието си. Със съгласието на автора, ръкописът на концерта остава у Танцибудек. След смъртта на Мартину, съпоставяйки го с издадената партитура, обоистът открива известни „разминавания“ и заедно с френския си колега Морис Бург подготвя ново издание.

В родината на композитора концертът за обой е изпълнен за първи път през 1960 година. Солист е чешкият обоист Франтишек Хантак.

 

Минали събития



Какво търсиш днес?