Musica Ad Libitum за пиано и оркестър е създадена през 2018 по поръчка на Софийската филхармония. Премиерата е била насрочена, но нереализирана на 8 март 2020. През юли 2022 творбата е изпълнена и записана в Националното радио със солист авторката и диригент Григор Паликаров. По думите на Б. Танева музиката се ражда от представата й за един съвременен ден и желанието за свобода, което не се осъществява: „Ако приемем, че всяка творба е някакъв вид лична изповед, родена от подсъзнанието на демиурга, то, насложена върху личния ми начин на живот, изправен ежеминутно пред изпитание в гонитба с времето, аз осъзнавам, че създаването на тази музика бе породено от неосъщественото ми подсъзнателно желание за свобода. Сигурна съм, че този спомен, споменът за „свободата“ присъства някъде дълбоко в подсъзнанието на съвременния човек. Но не в революционен, а във времеви и носталгичен план. Бих била щастлива, ако след прозвучаване на произведението у слушателя се разпалят, разбудят заспалите копнежи за необвързаност към времето, признание и смирение пред така или иначе предопределената загуба на състезанието с ускоряващото се време.

Драматургичното събитие се разгръща от представата за безвремие, рай, от който предполагам, че подсъзнанието не иска да излиза, сънувайки, осъзнавайки, че този рай е навсякъде около нас, създаден от нас. От него ни изважда един стрес на неочакван, рязък момент, че вече сме закъснели и трябва да се организираме чрез механичните бездушни движения и ритмични конвулсии на рутината. И когато тя влезе в коловоза си, отново със светла тъга си спомняме за онази райска нирвана, в която душата ни иска да бъде. И отново след това пак стрес, и пак пропадания, мисли за спокойстие, копнеж, търсене на „пластика в статиката“ и игра на звукосветлина. Неслучайно съм създала творбата за камерен оркестър. Търсила съм контрастни състояния по отношение на енергийния заряд. Ролята на пианото не е мислена като солистична. То е втъкано по-скоро в общата звукова симбиоза, диша с нея, участва наравно в общия градеж, понякога иска да остане само. И творбата е всъщност един житейски размисъл за съкровените желания и житейски необходимости за лична свобода и невъзможността да я съхраним, за обещанията, които даваме пред себе си ежедневно и които остават само мечта“ (интервю за БНР, 21.04.2023).

текст – Милена Божикова