"Кармен" сюита

На 3 март 1875 в Париж  е премиерата на  операта „Кармен” от Жорж Бизе (1938-1875), написана по едноименната новела на Проспер Мериме. В тази гениална драма на френския композитор с кипящи страсти и завладяваща музика, главната героиня, чаровната циганка Кармен, се превръща в символ на огнен темперамент и свободен дух. Дълбоко наранен от пълния провал на творението си, френският композитор умира след три месеца и не дочаква световната слава на своя шедьовър. Творбата на Бизе не само води класацията на най-изпълняваните опери в света,  тя е „обект” и на десетки транскрипции за различни инструменти, ансамбли и оркестри. Но да превърне „Кармен” в балет е луда дързост, за която мечтае  великата руска прима-балерина Мая Плисецкая, поотегчена от вечната класика.

Историята на създаването на балетната „Кармен – сюита“ от Бизе-Шчедрин е истински трилър. Плисецкая копнее да танцува нещо ново, нещо свое. „Мисълта за Кармен живееше постоянно у мен, ту тлееше някъде дълбоко, ту повелително експлодираше” – четем в спомените ѝ. – „С кой ли не разговарях за своите мечти?! Реших да увлека Шостакович, той меко, но непреклонно отказа. Главният довод беше – „Боя се от Бизе” – с полушеговита интонация. След това се обърнах към Хачатурян, той също отказа. И ето – ново действащо лице. В края на 1966 на гастрол в Москва дойде Кубинският национален балет. Вървеше спектакъл, поставен от техния главен балетмайстор Алберто Алонсо. Още от първото движение сякаш ме ухапа змия. Ето това е езикът на Кармен, нейната пластика, нейният свят! В антракта се хвърлих зад кулисите: „Алберто, искате ли да поставите за мен „Кармен”?”  Алонсо със същия плам се съгласява, но идва голямата трудност – да бъдат убедени съветските чиновници да поканят един чужденец в Болшой театър. За щастие хореографът е от братска Куба. Той пристига в Москва с готовото либрето, а с музиката се заема композиторът Родион Шчедрин (1933), съпруг на Плисецкая. Ето и неговия разказ: „Твърде здраво е свързана нашата памет с музикалните образи на безсмъртната опера. Така дойде мисълта за транскрипция. Избрах жанра, трябваше да избера и инструментариума. Да реша какви инструменти могат достатъчно убедително да компенсират отсъствието на човешките гласове и да подчертаят хореографичността на музиката. Така избрах състава – струнни и ударни. Балетът и операта са безспорно братски изкуства, но всяко има своите закономерности. Балетният оркестър, според мен, трябва да звучи с няколко градуса „по-горещо” от оперния. И трябва да „доразказва” повече. С искрено увлечение работих над партитурата. Прекланяйки се пред гения на Бизе, се старах, това преклонение да не бъде робско, а творческо и да се възползвам от виртуозните възможности на избрания състав”.

Своя дан в изключителната постановка на балета има и художникът Борис Месерер, който превръща сценичното пространство в метафорична арена на живота. Премиерата е на 20 април 1967 в Болшой театър под диригентството на Генадий Рождественски. Мая Плисецкая в ролята на Кармен става световна знаменитост. Тя е съвършената Кармен, въплъщение на бунтарството и непримиримостта. По-късно споделя, че за нея героинята е символ на свободната личност, повела битка с тогавашната власт. Но заедно с възторга на публиката (след няколко месеца е и премиерата в Хавана, в ролята на Кармен е Алисия Алонсо), радостта е помрачена от министъра на културата на СССР Екатерина Фурцева, която заклеймява балета в прекалена еротика и формализъм:  „Вие превърнахте героинята на испанския народ в жена с леко поведение”. Следват битки за правото да се покаже балета извън Съветския съюз в други страни. Шчедрин също е критикуван заради експеримента си с оперното класическо наследство. За щастие, тези спорове отдавна са минало и балетната сюита „Кармен” във версията Бизе-Шчедрин не само до днес триумфира на световните сцени, но е и любима творба на концертния подиум.

Какво търсиш днес?