Симпъл Симфони – Бенджамин Бритън

Подобно на великия Моцарт, английският композитор Бенджамън Бритън проявява своята надареност много рано. На пет години той вече не само изпълнява, но и съчинява музика. „Помня първия си опит – разказва композиторът – по цялата страница бяха нахвърляни стотици точки, свързани с дълги линии и красиви лигатури… По-нататъшните ми опити бяха насочени повече към звука. Започнах да свиря на пиано и пишех поеми със сложна хармония, но продължителността им не надвишаваше двайсетина секунди…“

На 14 години, освен с песни и клавирни пиеси, Бритън вече може да се похвали и с няколко струнни квартета, десетки сонати за пиано, оратории… Разбира се, не всички от тези юношески опити са запазени впоследствие, но по време на обучението си в Кралския музикален колеж в Лондон, който Бритън завършва със специалностите композиция и пиано, той отново се връща към ранните си композиции и завършва своя опус 4 – т.нар. „Симпъл симфони“.

„Симпъл Симфони“ е в четири части и е построена върху осем теми – по две за всяка част . Музикалният материал, върху който е  изградена, е писан в ранното юношество на композитора – това са пиеси за пиано, създавани между 9 и 12-годишна възраст. По думите на самия автор, по-голямата част от този материал е непроменена, макар на места да е добавяно и по нещо ново. В бележки под линия към всяка част Бритън посочва източника, от който е заимствал една или друга музикална тема. Така например още на първата страница  на написаната в сонатна форма първа част –  „Неистово буре“ –  той отбелязва: „Из Сюита №1 за пиано, 1926 година“. Бележката към втората тема гласи: „Песен от 1923 година“.

Втората част на симфонията се нарича „Игриво пицикато“. Тя е в триделна форма, рамкирана от темата на Скерцото, създадено за пиано през 1924 година. Средният дял пък е по песен, също написана през 1924 година.

Бавната част от цикъла – „Сантиментална сарабанда“ – съдържа две теми : сурова, напомняща мелодиката на Хендел тема (из сюита №3 за пиано написана през 1925 година) и тъжен лиричен валс за пиано (1923).

„Веселият финал“ на симфонията заимства главната тема от Соната №9 за пиано, написана през 1926, а втората тема – от Песен, написана през 1925 година.

Партитурата на „Симпъл симфони“ е изцяло авторска, създавана е между декември 1933 и февруари 1934 в Лоустофт, родния град на композитора,  и е завършена, когато Бритън е бил 20-годишен. Симфонията е написана за състав от струнни (оркестър или квартет ) и е изпълнена за първи път през 1934 в „Стюърт Хол“, Норич, където Бритън дирижирал любителски оркестър. Творбата е посветена на Одри Алстън – учител по виола на композитора в детството му.

„Симпъл симфони“ пленява не само с непретенциозното си заглавие („проста“, „семпла“ симфония), но и с младежката си чистота и непосредственост. Тя свидетелства за това, че младият композитор вече е притежавал оркестрово мислене и способност напълно самостоятелно да претворява класическите форми. Любима репертоарна творба на всички световни оркестри, „Симпъл симфони“ се харесва много и на публиката. Особено популярна е нейната втора част – пицикато – която е предпочитана и от изпълнителите на мандолина. Темата , която съдържа 8 тона, напомня началото  на „Barwick Green“ – музиката, използвана в популярната британска сапунена опера „Стрелците“, която се излъчва  по  BBC Radio 4 от 1951 година насам и вече има над 18 800 епизода.