КОНЦЕРТЪТ ЗА ЦИГУЛКА се ражда през сложното време преди началото на войната, когато 25-годишният композитор пацифист решава да замине за Америка. Там през 1939 творбата е завършена и Бритън пише на своя издател: „Без съмнение, това е моята най-добра творба. Опасявам се, че е твърде сериозна, но се получиха някои хубави мелодии”. Концертът е написан за испанския цигулар Антонио Броза, който го изпълнява премиерно в Ню Йорк, на 29 март 1940 с Нюйоркската филхармония под диригентството на Джон Барбироли.

Макар и в три части, концертът е изграден със съвършено различна концепция от познатия традиционен цикъл – тревожно динамичната първа част е последвана от диаболистично скерцо, а финалната ламентозна пасакалия вероятно носи образни внушения за трагичните събития на Гражданската война в Испания.